Ако Президентът на Република България иска, то в неговия кабинет могат да работят хора с класифицирана информация и без да разполагат с изричен допуск от Държавната комисия по сигурността на информацията. Такава е логиката по смисъла на действащата Конституция и отговорността, която Президентът носи в изпълнение на неговите задължения по тази Конституция, с мандата, получен пряко от Народа, доколкото не се допуска държавна измяна. Противното би означавало по-нискостоящи звена от държавната администрация да контролират и подчиняват волята на Президента, все едно че стоят над него и те, вместо избрания от Народа, следва да определят кой да бъде или да не бъде назначаван в президентската администрация. Подобна възможност е абсурд не само от гледна точка на прилаганата Конституция, но изобщо с оглед на самия демократичен процес. Разбира се, при други конституционни уредби, с президентска изпълнителна власт и т.н., като например в САЩ, може да е предвидена процедура за сенатски изслушвания и одобрения на предлаганите от Президента номинации за ръководни постове в неговата администрация. Което отново е в рамките на демократичния контрол, при едно по-развито прилагане на принципа за разделение на властите, предвид начина, по който бива избиран Сената, неговите конституционни функции, позиция и пр.