Бойко Борисов днес даде собствената си дъщеря за пример срещу шуробаджанащината. „Стои момичето, плаче и казва не, не мога. Ако я пратя в частна фирма да отиде -- заминава фирмата. Ако я пратиме на държавна работа, това ше бъде гейт“, заяви Борисов на пресконференция в Евксиноград: https://www.youtube.com/watch?v=0nmFC1Fh8ME (6:15"..). „Ние 2009-а година дойдохме в управлението затова че обещахме да няма хора в бордовете, да няма роднински назначения“, отбеляза той минута преди това. Острото противоречие между неговата позиция и тази на парламентарната група на ПП ГЕРБ се корени в комплекса отношения между самия Борисов и Цветан Цветанов, с разпределението на политическите им функции и по-конкретно обстоятелството, че единия пряко носи политическата отговорност и е лице на управлението пред международните партньори на България, докато другия отговаря за организацията на партията с нейните структури и дела на местно и парламентарно равнище. Това е именно двойния стандарт, който се прилага в управлението на България от началото на т.нар. преход и който не би бил така възможен при по-демократична избирателна система, която свежда политическата отговорност пряко до личността на всеки представител. Също както в ПП ГЕРБ опитват да представят практиката с роднинските назначения за нещо нормално и оправдано -- едва ли не „Дрийм Тийм“ -- преди години Ахмед Доган твърдеше че моралът е вреден за политиката и изтъкваше че раздава порциите на финансирането в държавата. За съжаление явно и ДПС още не са преодолели този морал, пак не отправят критики срещу корупцията в управлението и продължават да разчитат на изборна подкрепа върху етническа, верска и анти-националистическа основа. От известно време Борисов твърди и че в България вече нямат работа само онези, които не искат да работят, защото, ако преди се е търсело работа за хората, сега се търсят хора за работата. Защо тази работа не е интересна на дъщеря му и какво притеснява частните фирми тя да я върши там, ако наистина може и ѝ е интересна, днес Борисов не поясни. Но предвид отлива на най-квалифицирания и способен човешки потенциал от страната, който продължава заедно с преките чуждестранни инвестиции, след като Борисов кара вече трети управленски мандат, тази работа, за която таткото твърди, че се търсели хора в България, явно не е същата като онази, за която може дъщерята. Двойните стандарти имат множество проявления в система без производство на съдебна справедливост, каквато още е и тази на международните отношения, и, естествено, се наблюдават дори в най-висшите форми на дипломацията. Професори биха казали, че на практика то не е възможно да се занимаваш "успешно" с политика и дипломация, ако не умееш да прилагаш двойни и тройни.. стандарти. Това, все пак, е само където не се произвежда съдебна справедливост. Ако развити държави действително прилагат двойни стандарти навън към по-неразвити, то вътре в самите развити държави такива практики биват ефективно санкционирани. И колкото по-развити съответно са, толкова по-бързо там всеки тарикат си получава заслуженото