В публичното пространство не се забеляза по-задълбочена оценка на мотивацията зад последната грандиозна изява на Доналд Тръмп, да признае Йерусалим за столица на Израел. Коментира се на повърхността около вътрешно-политическия му статус или религиозното влияние, под което се намира американския президент. Тръмп обаче не е глупак и едва ли взема подобни решения без анализ относно последиците. САЩ традиционно решават вътрешно-политически проблеми с кризи отвъд техните граници и Тръмп съвсем не е първия им набожен президент, който не иска да приеме че неговия „Господ“ далеч не е създал цялото човечество. Целесъобразността зад външната политика на САЩ винаги се е подчинявала на строго рационална логика и след края на Студената война и краткия едно-полюсен период от Историята се вижда как последователно, укрепвайки позиции, създават и поддържат нестабилност около границите на своите европейски и азиатски съперници. Независимо под какъв предлог, обстоятелства или начин на отреагиране, когато се отчитат резултатите, външната политика на САЩ или наистина е ангажирана за стабилност в субординираните територии, под американски контрол, или е дегизирана с маневри, които да прикриват, обезпечават и оправдават дейност за дестабилизация срещу глобалните им конкуренти. Навсякъде, където е възможно, доколкото не се засягат американските интереси. Разбира се, на планетата има не малко по-изостанали в цивилизационно развитие национални общества, на които е необходимо време и вътрешни усилия за да започнат да покриват определени стандарти. Вместо да благоприятстват такива процеси, с необходимото търпение, като отговорен лидер, съгласно принципите и ценностите на Организацията на обединените нации, обаче, с началото на третото хилядолетие от новата ера САЩ взеха да правят някакви задгранични "грешки", все едно че не са искали да постигнат хаоса, който създадоха до Европа и Азия. Защо изявата на Тръмп за Йерусалим да се разбира като нещо различно от тази външна политика? Очевидно, той допълнително напряга района на Близкия изток с целия потенциал за последваща дестабилизация. Ако Тръмп изглежда по-нескопосан, готов на международна изолация, САЩ и преди него вече бяха започнали да изтеглят свои ангажименти от ООН, около въпроса за Израел и Палестина, и Тръмп явно задълбочава този курс. От гледна точка на субект, който разглежда сценарии за нов глобален военен конфликт, като например симулации около Северна Корея, онези, загрижени с глобалното затопляне, изглеждат направо смешни. Наистина, държавният секретар Тилърсън започна отново да говори за преговори, без предварителни условия, но предвид дейността на Пентагона спрямо тази позиция в Азия, също звучи по-скоро като прелюдия, отколкото нещо, на което да се вярва. Знаете, до момента, САЩ, с техните партньори в региона, не са свалили нито една от изстреляните ракети на севернокорейския диктатор, въпреки че такива попадат в Японско море, прелитат над най-големия японски остров Хокайдо и биват осъждани от резолюции на Съвета за сигурност на ООН, като напр. 1965 от 2006 г.

Създава хаос не само по местата, които посочвате, а по целя свят.
Дедморозовскыми маркспутинскими приветами,
Товарищ костЯ

Те са провокирали спора. Обаче могат да се възползват от това си положение докато палестинците и евреите се трепят и да дадат урок на Израел да не се сближава с Русия.