Русофилите станали посредници и мултипликатори, според Центъра за използване на демокрацията. В България, собствеността върху медиите не била основното средство за руско влияние, което се упражнявало „по-скоро от подкрепяната от Русия общност на създателите и доставчиците на съдържание, като новинарски онлайн платформи, независими журналисти, блогъри и интернет тролове“. Това е извод от предварителен анализ на международно проучване, с което е ангажиран центъра на Огнян Шентов -- http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=18163 . Методически, изводът е въз основа т.нар. „анализ на съдържанието“ на разпространявана публично информация -- четат какво се пише от хората. Макар че работата била в самото начало, доколкото са го започнали, този анализ показвал „на първо място, изключително богат арсенал от посредници, които разпространяват про-руска и анти-западна пропаганда“, съобщава Тодор Галев -- https://www.bloombergtv.bg/svetat-e-biznes/2018-02-22/dalgata-raka-na-rusiya-prozira-v-golyama-chast-ot-balgarskiya-medien-pazar . В много случаи, тези посредници можело да са индивидуални личности, които нямат пряка връзка с дадена компания, блогъри, както и малки фирми в медийния сектор, служещи като мултипликатори или медиатори за разпространението. В края интервюто стига до общия въпрос за информационната война за съзнанието на хората, по който Тодор Галев признава, че се води също от другия лагер, не само от Русия, и изразява песимизъм дали проблема може да бъде преодолян. „Защото това, което наблюдаваме е, че абсолютно всички, дори технологичните гиганти в глобален мащаб, използват един и същи инструментариум“, завършва Галев. Огнян Шентов, обаче, не плаща за изследване на външното влияние изобщо върху медиите в България за прокарване на чужди национални интереси, както се вижда. На изследователите в ЦИД се налага да работят изключително по партизански проекти в развоя на противопоставянето между САЩ и Русия. „Демокрацията“ е използвана като параван или фасада, подобно надписа върху сградата на „Раковски“ 134, който бе демонтиран вчера. ЦИД не изследва влиянието на управляващите и политическите партии върху медиите, въпреки че този проблем се задълбочава особено в България през последните над десет години и в сайта на организацията са публикувани редица материали, които уж го адресират. Вместо наистина да се ангажира с проблемите на демокрацията, ЦИД вече сочи индивидуалните /цитирам/ „независими журналисти“ и „блогъри“, все едно са зависими, защото открито отстояват своите външно-политически убеждения и те не съответстват с интересите на спонсорите на Огнян Шентов. С претенция за идеални цели, така се постигат обратните резултати. В България наистина се наблюдава външно влияние върху медиите, зависимо както от Русия, така и от САЩ, за прокарване на техните интереси. Купеният от двете страни персонал се надвиква един срещу друг в усилието да наложи своя дневен ред. Това действително е информационна война, която се води върху съзнанието и перспективите на българското общество, въпреки че е екзогенна за самата България. Подобно тероризма, чието разпространение води до ограничаване на индивидуалните права, ескалацията на информационната война създава условия за ограничаване свободата на мисълта. Друго би било ако научната общност е ангажирана с изследване на влиянието, което се индуцира от вън, за да го изобличава във всички посоки. Вместо, наред с медии, и купени НПО-та да упражняват такова влияние чрез партизански проекти, участвайки като бухалка на следващо информационно ниво. Доколкото се мотивира от парите на спонсорите, тази подмяна, по същество, е форма на корупция