Англосаксонската правна система е по-ефективна от Континенталната с оглед свободата на инициатива за всички и преодоляването бюрокрацията в държавното управление. Наред с предимствата за физическите и юридически лица да инициират и аргументират правотворчество в защита на своите индивидуални права срещу политическите непълноти, злоупотреби и обща целесъобразност, Англосаксонският модел освобождава самите леге-законодатели от необходимостта да регулират непрекъснато правния ред до най-абсурдни подробности и да го лишават от спонтанни, полезни за обществото развития. Ако държавите в континентална Европа прилагаха преобладаващо Англосаксонската правна система, това би предоставило повече възможности едновременно за интегритет на федерално равнище и за съхранение разнообразието национални особености в рамките на общ съюз. Разликата между монархията и републиката в Англосаксонския модел е ясно изразена при формиране на изпълнителна власт. Тъй като не е възможно народът да избира пряко кой да оглавява правителство и същевременно да издържа монарх, разделението на властите бива дефинирано различно. По принцип, независимо от правната система, монархиите не са способни да преодолеят единението на властта между законодателни и изпълнителни органи, получавано в резултат от начина, по който бива избиран техния състав. Защо, обаче, републики продължават да прилагат монархическия модел за формиране на правителства, въпреки неговите недостатъци от гледна точка на политическа нестабилност, подтискане израза на народен суверенитет и смесването на законодателно-изпълнителна отговорност за общо държавно управление? Дали се касае само за традиции, или по-скоро за меркантилни интереси сред политическите елити да не си реформират статуквото, въпреки интереса на избирателите като цяло? Матео Ренци предприе сериозни конституционни реформи в Италия съгласно обществения дебат, който се развива там.., но не за да могат италианците да избират пряко кой да оглавява изпълнителната власт.. В Германия никой изглежда дори не смее да помисли за конституционна промяна, все едно предпочитат да сформират правителство и в продължение на повече от шест месеца. Има държави в Европейския съюз, където не успяват да сформират правителство с години, докато компромисите с предизборни обещания и задкулисните сделки за целта се утвърждават като необходими за да има напредък. В България се твърди че народът устойчиво избирал Бойко Борисов за министър-председател, въпреки че всеки път това се случва със "златния" пръст на някой като Костов, Кънев или Сидеров, и от доста време вече преобладава общественото недоверие към този човек. Само във Франция, явно, евро-гражданите са на ясно какво избират по време на различни избори, кой носи отговорността, и без, съответно, да им се налага да търпят от същото, когато гласуват че не са доволни