„Политиката e перманентния слон в стаята на "Евровизия", който дебнe в сенките и заплашва да разстрои идеята за обединена Европа“. Това написа Крис Харис преди последния аудио-визуален финал, на който триумфира изпълнителка от Израел, въз основа резултат от гласуване на "широката аудитория" -- http://www.euronews.com/2018/05/10/how-politics-is-the-elephant-in-the-room-at-eurovision . Всяка година на този конкурс се повтаря една и съща постановка, с подчертано политическо послание. Самите песни биват създавани в условия, далеч от свободното творчество. Същата седмица и номинираната да изпълнява длъжността за директор на ЦРУ Джина Хаспел казваше в техния Сенат, че работели в сенките. Уж в САЩ се опълчиха срещу външната намеса на президентските им избори, а водещата политическа активност при такива нашумели случаи, както „Брекзит“ или „Скрипал“, никога не се придържа към обективното изясняване на истината. Иначе, в някои медии се промъкват данни, хвърлящи повече светлина, но те не привличат достатъчно обществено внимание, при липса на интерес сред основните играчи да ги употребят. Когато всеки там е ангажиран да използва случая за да атакува и уязви свои противници. Преди да му отнемат достъпа до Интернет, Джулиан Асандж акцентира върху израелската връзка на изборните хакери, позовавайки се на „Гардиан“ -- https://twitter.com/JulianAssange/status/976543439151124480 . Какво политическо бъдеще би имал самия Нетаняху, при още четири години политика на Барак Обама от Вашингтон спрямо Израел? Какъв успех би постигнала израелската песен, без условията, създавани от Доналд Тръмп