Единствената държава, която изрази негативен коментар срещу споразумението между президента на САЩ и севернокорейския диктатор за денукреализация и мирен процес на Корейския полуостров, макар на ниво правителствен говорител, бе Иран. Дали Иран наистина е развивал сътрудничество със Северна Корея по програмата за ядрено оръжие, до каква степен, и това ли е основния замисъл зад усилията на администрацията на Тръмп да се договори с Ким Чен Ун, съответно, офертите, които му предлагат, още не е публично известно. Така или иначе, САЩ явно се стараят да затворят тази врата за Иранския режим в перспектива. Говорителят на иранското правителство Мохамад Нобахт е казал, че не може да се разчита на подписа на Тръмп -- http://en.farsnews.com/newstext.aspx?nn=13970322000565 -- след като ден по-рано говорителят на иранското външно министерство Бахрам Гасеми, изразявайки принципна подкрепа за мира, стабилността и сигурността в региона и приветствайки всяка стъпка в тази посока, предупреждаваше Северна Корея да бъде внимателна, с оглед репутацията на САЩ по спазване на международни договори -- https://en.mehrnews.com/news/134725/Iran-warns-N-Korea-of-US-breach-of-promise . От друга страна се появиха коментари, че администрацията на Тръмп опитва да вбие клин между арабите и палестинците с подготовка на мирен план, който да получи подкрепа от арабските държави, въпреки неодобрението на Палестина. За разлика от останалите, Ислямската република отрича т.нар. решение за две държави, като признава Палестина и настоява за нейната неделимост -- https://en.wikipedia.org/wiki/Iran%E2%80%93Palestine_relations . Този конфликт, видимо, фокусира почти цялото внимание на Доналд Тръмп, с неговите връзки и роднини, вътрешно-политическа подкрепа и, не на последно място, това че Бенямин Нетаняху е единствения му неотменен външно-политически партньор. Заедно с Помпео, Хаспел и т.н. съответно концентрират основния си ресурс за увеличаване натиска срещу Иран по всички възможни направления. Благодарение на Нетаняху, Иранците получиха червен картон от Владимир Путин срещу опитите да подготвят своеобразна офанзива към Израел през Сирия. Тръмп вероятно ще използва отношенията си с китайския президент, ако е възможно, след сътрудничеството за Северна Корея, да получи нещо и срещу Иран. Очакваме да се срещне с Владимир Путин, където по всяка вероятност Иран ще бъде една от темите на разговор. Китай, Русия, с Европа, вкл. Британското кралство и Канада стоят зад сделката за ядрената програма на Иран, въпреки че не могат да спрат частните компании, предпочитащи да работят със САЩ, вместо с Иран, поставени пред такъв избор. В тези условия и независимо от неизгодната позиция на международния пазар с доминацията на САЩ, за Иран би било грешка да се опира на възможността за възобновяване на програмата за ядрено оръжие в преговори с останалите държави. Такава посока води към подновяване на международната изолация, без да повишава сигурността за Иран, предвид необходимото време за производство и въвеждане на ядрено оръжие в бойна готовност, доколко възможна е изобщо употребата на такова оръжие в реални бойни действия, и още повече на фона на примера със Северна Корея, докъдето стигна тя. Вместо за ядрена бомба, Иран би трябвало да ориентира своите ресурси за ускорена модернизация и повишаване на отбранителните способности на своите въоръжени сили, в рамките на Международното право, така че да разсее всякакви съмнения за незабавен и ефективен отговор на каквото и да било военно посегателство срещу своя суверенитет и територия, без оглед спрямо колко държави на куп може да се наложи да воюва. За съжаление, както се получи с Русия, външния милитаристичен натиск отнема потенциала за напредък в иранското общество за развитие на демократичния процес, правовата държава и човешките права