Дългогодишна, мултирегионална инициатива на англо-саксонска организация бе представена от Военния телевизионен канал през изминалата седмица -- http://armymedia.bg/archives/123396 , https://www.youtube.com/watch?v=Y6CUhzz2bKM . „MMI“ /Military Ministries International/ възниква в началото на седемдесетте в Обединеното кралство, като резултат от дейността и под наименованието на американската Асоциация за християнски конференции, преподаване и служба /ACCTS/ -- http://www.mmi.org.uk/about-us-2/history/ , http://www.accts.org/history.html . Интересно е, че за нито една от двете организации, нито за техните основатели, не могат да бъдат открити енциклопедични статии в свободната „Уикипедия“. Самото име „MMI“, като отделяне от „ACCTS“, бива въведено едва през 2010 г.; превода, който налагат на български език е неточен и подвеждащ. Организацията работи за разпространение и утвърждаване на верска доктрина сред въоръжените сили по света, развивайки дейност в Африка, Европа, Южна Азия и Близкия изток, чрез провеждане на конференции, семинари, симпозиуми, тренинги, обучения и т.н. Например, до 20 май, съгласно разпространявана брошура, е имало записване за „Лятно приключение“ в Приморско, с атракции, като езда и моторни оф-роуд турове, покрай веро-учебната подготовка. След разпадането на Съветския съюз, през деветдесетте, организацията стартира програма евросеминари за християнска военна етика и лидерство в държави от бившия Варшавски договор. Ръководител за Европа на „MMI“ от /не/известно време е Гроздан Стоевски, който гостува в предаването на „ВТК“ да аргументира въвеждане на религиозни служители на постоянна работа в Българската армия. Тези усилия на протестантското евангелско движение в България имат десетилетия история, семинар по темата е проведен още през 2000 г., под патронажа на вицепрезидента Тодор Кавалджиев -- http://kapelanstvo.com/chap/1 . Наред с информационната и обучителна кампания, стартират магистърска програма за капеланско служение. Т.нар. военно капеланство /от „chapel“, „cappella“, „chaplain“/ съществува дълго във военния развой на библейската цивилизация, като играе особена мотивационна и психологическа роля за бойния дух в реални условия. https://en.wikipedia.org/wiki/Military_chaplain -- В държавите, където се прилага, съответно, военните капелани са ръководени от главен или началник-капелан на служба в състава на ръководителя на националните въоръжени сили. В някои държави, като Израел, или Канада, главният началник-капелан отговаря за религиозните военни служители от всички вероизповедания в и подразделения на армията. В други, като Франция, работят отделни началник-капелани за ангажираните служители от различни религии. Според Гроздан Стоевски, въпросът с различните вероизповедания може да бъде решен по демократичен начин, на статистически принцип, според броя на самоопределените /цитирам/ „в една или друга традиция“. Той смята за важно да се подчертае, което малко хора знаели, че на трето място по многобройност в България, била протестантската традиция, след източното православие и исляма, преди католицизма. На въпрос за атеистите, г-н Стоевски отговоря не че в армията, по тази логика, би трябвало да се ангажират пропорционален брой мотивационни тренери, психолози и пр. експерти, а че математически всеки човек имал вяра в нещо и след като проблема се свеждал до това в какво човек си е положил вярата, важна роля на капелана била именно когато човек имал духовна потребност, тъй като тогава вярата можела да даде отговор. Както посочват неговите началници, продължава Стоевски, в трудни моменти военнослужещите започват да се обръщат към духовното. След съдействие на министър Каракачанов за провеждане на среща и от страна на БПЦ било оценено, че капеланството е необходимост и духовна потребност не само за военнослужещите на бойни мисии, но и за останалите, които са в постоянните гарнизони. Разбира се, само хора, незапознати с военната служба могат да повярват, че в армията, която функционира изцяло на команден принцип, е възможно да се прилагат демократични постановки, сякаш верското самоопределение на подчинените може да бъде по-важно от религията на командващия. Проблемът за лидерството, естествено, е централен в провежданите мероприятия на представената военна вероучителска организация. А претенциите на религиозните служители за усвояване на средства от държавния бюджет, видимо, все повече нарастват и това явно се отнася за парите в Министерството на отбраната. Неотдавна бяха разпространени данни по въпроса за принадлежност към вероизповедание на служители от областта на сигурността, където все повече хора се самоопределят като „джедаи“. Но аргументацията за контрола върху мисълта от доминиращите религиозни институции е базирана върху примери от миналото, не от бъдещето. Докато насилието и актовете на терор, които се наблюдават от хилядолетия, всъщност, са основани именно върху религиозни убеждения. Не само при исляма, това е валидно и за християнството, с т.нар. „Кръстоносни походи“ или масови екзекуции, като извършената от Андерш Брайвик. НАТО се идентифицира с емблема във формата на кръст, така че проблемите, които се наблюдават в отношенията с ислям-демокрацията в Турция, излизаща извън налагания иначе военен и конспиративен контрол, са напълно закономерни, не изненадващи. Религия, с верската литература и религиозни организации са в основата на разпалването на множество войни

Правилно- към нашата армия трябва да се прикрепят православни свещеници,които да повдигат духа на войниците и офицерите с грижа за духовните им потребности.