Водещата мотивация от страна на БПЦ за строителство на техен параклис в района на Седемте рилски езера, видимо, е породена за противопоставяне срещу влиянието на Дънов и ритуалите на Бялото братство, които ежегодно събират все повече последователи на това място. Нахалната претенция на църковните служители е само още един пример за начина, по който бива налагано техното вероизповедание в България, изключително въз основа на материалния градеж, посредством държавните институции и бюджет, и с непрекъснато подкопаване устоите на традиционните български духовни учения, като Дъновизма, Богомилството и Езическите религии. Освен нормативно, с актове на властта, която практически се възпроизвежда чрез взаимна подкрепа с БПЦ, тази религиозна организация нацвъка свои обекти на всевъзможни места в страната, като някакъв опит да бъдат припикани за маркиране на територия и непристъпност към друг, благороден енергиен живот. Още от началото на т.нар. преход, когато комунистическия атеизъм, официално -- с изричен конституционен текст -- бе заменен от държавно подкрепяно вероизповедание, започнаха да монтират т.нар. параклиси навсякъде, където е угодно на БПЦ. Появиха се такива постройки и в дворовете на сградите на Българско национално радио и Министерски съвет, въпреки че става въпрос за държавни институции, които трябва да бъдат ангажирани с гарантиране на религиозните свободи, духовното многообразие и равнопоставеност в България. Наред с усилената строително-ремонтна дейност, характерна през последните години, която създава дори луксозни условия на живот в исторически-обусловените манастири на БПЦ, бетонирани църковни молитвеници биват изграждани из все повече природни забележителности на страната, отличаващи се с уникални пейзажи, атмосфера и дух. Съгласно идеологията, по време на тоталитарния режим, на подобни места бяха строени комунистически монументи, и явно същата дейност продължава с подновено съдържание, под църковната идеология, която пак се ползва със специални протекции и привилегии на държавата. Религия, наложена върху България както комунизма, с избиване на елита на българското общество и целите семейства, включително жените и малките деца. Впоследствие разпространявана из българските земи чрез всевъзможни форми на държавно-административен натиск и съответно довела до падането на българската държава изцяло под византийска власт. Това че същата религия към 19-и век се явява освободителна за българската национална идентичност, успоредно с плановете на Руската империя за възстановяване на Византия, подети още от времето на Екатерина Втора, с руската агентура през църковните служители и т.н., в крайна сметка, не променя факта, че именно Църквата се ползва като главен инструмент за верско господство над българския народ, записано изрично и в самата първа Конституция, която е създадена и приета известно по кой начин. Иначе, Източно-православното вероизповедание има свои корени в България и би могло да се развива свободно, без държавна помощ, властови цели и непристойни посегателства към светини на други религиозни движения. Но, за съжаление, както в държавата, на високо и най-високо равнище, така в ръководството на БПЦ още липсват носители, които да разбират стойността на подобни ценности