Последния виц за свободата е свързан с министъра на финансите Владислав Горанов. Колко свободна е такава държава, в която министъра може да впише в имуществената си декларация и подарено /2012 г., тогава зам.-министър/ право на ползване върху апартамент за няколкостотин хиляди лева от лице, което не му е роднина по смисъла на българското законодателство? Свободата на КПКОНПИ, където се подават тези публични декларации, да не предприема нищо, докато не ѝ бъде разпоредено от главния прокурор да извърши проверка.. „Свобода“ се скандира на някои от протестите, провеждани в България по различни поводи, като резултат от държавното управление. По въпроса за свободата на словото вече има журналисти, водещи на предавания, които се възмущават как можело да бъдат упреквани, когато самите се чувствали толкова свободни да канят, говорят и питат каквото си искат. Когато България бе значително напред в международните класации по този показател, на тяхно място имаше значително по-компетентни и отговорни хора. Доколкото още има такива из медиите в България, очевидно, те не се възмущават и отлично разбират какъв е проблема. Наред с разместването на кадри и поглъщането на цели медии, автоцензурата и професионалния ПиаР станали най-големите бичове на тази свобода. Управляващите с парламентарното мнозинство ни отнеха свободата да участваме в управлението на държавата, като отказват да се съобразяват с волята на народа, изразена посредством легитимни референдуми. Нямаме свобода да избираме народни представители така както сме решили че искаме да ги избираме и това поставя под въпрос изобщо легитимността на действащото държавно управление. Като министъра на финансите там явно са свободни да управляват. Гражданите не сме свободни да защитаваме основните си конституционни права, тъй като, при противоречия, съдилищата прилагат законите и актове от по-нисък ранг, вместо самата Конституция, а не е предвидена ефективна възможност да сезираме Конституционния съд. Решаването на този проблем би елиминирало основанията на повечето протести за свобода, защото ще бъде отнета съществена част от свободата на управляващите да злоупотребяват. Някои в България проектират стратегии за общо развитие с десетилетия напред, които да бъдат прилагани от управляващите, въпреки че свободата, която създава обществено благосъстояние, никога не се е развивала въз основа на подобни начинания. Свободата в обществото е толкова по-голяма, колкото по-малко свобода имат управляващите. В подобни условия, властолюбивите предпочитат да живеят като свободни хора, вместо да отговарят