Няма перспектива за отговорно компетентно решение и по въпроса за нов многоцелеви изтребител. Както се изрази самият министър-председател -- youtube.com/watch?v=Iy6TfzvfNIg -- без да се меси по никакъв начин, на него решението му е ясно. Лично държавният секретар на САЩ му се обади да знае че условията ги подобряват след като решението бъде обявено официално -- state.gov/secretary/remarks/2018/12/288202.htm -- и това явно го устройва за да получи прием във Вашингтон. Какво още ще се наложи да изтъргува после за подобряване на условията е отделен въпрос. Независимо от сравнително малката сделка за мащабите на президента на САЩ, без да им купи еф-шестнайските, Борисов, просто, не вижда друга възможност да се срещне и разговаря с Тръмп. Среща, която да му позволи, евентуално, да разиграе пак неговата игра, както с Реджеп Ердоган и ЕС, например, услугата за Бенджамин Нетаняху в регионален формат със съседните държави, и т.н., в променената транс-атлантическа среда. Да започне открито да лобира за Доналд Тръмп в Съвета на ЕС, така че отново да се чувства значим на международната сцена, да вижда че го уважават партньорите в Европа, които вече са опознали какъв е, белким започнат да го канят на по-отличителните мероприятия, вместо Румен Радев. Заради тесногръди, лични сметки, по този начин, България отново изпуска шанс да направи силен ход, за стратегическа интеграция в отбранителните способности с държавите от Европейския съюз, да гарантира повече сигурност и за континента като цяло, и да се възползва от по-конкурентните алтернативи, в сравнение с рекета от САЩ. Знаете, най-малко, че в Европа се въвежда по-съвършена система за глобална сателитна навигация „Галилео“, чието военно предназначение е с достъп в по-специален режим. Докато военно-въздушните системи на САЩ и занапред планират да разчитат на американската. България има нужда от съвместен производствен потенциал в рамките на общо-европейската отбрана, не против нея