„Иначе `сички обичат да се снимат много, а кат` тре`а да се построи зала, като тре`а да се върши работа, малко мераклии се явяват“. Така министър-председателят приключи благодарствена церемония по време на правителственото заседание в четвъртък, на която му бяха връчени подаръци -- youtube.com/watch?v=YjMqG69kOO4 . Работа, която явно следва да бъде извършена от строители, след като се върши в отбора по Художествена гимнастика на световно равнище, както и от българските данъкоплатци, съответно, да има 1,5 млн. лв. да се плати за работата на строителите. Каква работа върши самият Бойко Борисов, освен че се снима и премести точка в дневния ред на заседанието за да станат снимките, е отделен въпрос. Ако човек следи производството от заседанията на Министерски съвет, иначе, работата под негово ръководство кипи особено в областта на извънредното преразпределяне на публични средства, без санкция от парламента, и разпореждане с имоти държавна собственост. Няма работа по конкретни политики и реформи за действително обръщане на тенденциите на упадък, които се наблюдават в българското общество по почти всички основни показатели за благосъстояние. Въпреки средствата, които биват усвоявани по линия на ЕС, България не регистрира и необходимия икономически растеж да догонва напредналите държави. В условия на дискредитиран правов ред, без независима съдебна система, достатъчна защита на човешките права, свобода на словото и частната инициатива, все повече се изостря демографския проблем, сякаш не просто не му противодействат, а целенасочено му изграждат магистралата да се засилва още повече. Атрофира системата за висше образование и след като Кристалина Георгиева внесе някакъв управленски дух, с наченките на реална политика в основното и средно образование, правителството се оказа ангажирано за подготовката на българската младеж да емигрира през чуждестранните висши учебни заведения. Става въпрос за най-перспективния сегмент на обществото, от който, до голяма степен зависи бъдещето на останалите. Емигрират млади хора и директно за трудова реализация, но докато държавната политика е ориентирана към износ на основния български потенциал, започнаха да внасят слабо квалифициран обслужващ персонал, който даже не владее български език. Не се провежда политика за оценка и ефективен подбор на желаещите чужди граждани да се реализират в страната, така както отдавна се прави в по-развити държави. В Министерски съвет нямат представа каква е структурата и динамиката на този поток, идващи отвън за работа в България, от гледна точка на ниво и области на образование, езикови умения, съдимост и пр. В публичното пространство се разразява все по-остър социален дебат между интересите дали да бъде внасяна работна ръка, уж съществуват консултативни съвети по трудова миграция, интеграция и т.н. към Министерски съвет, а каква е позицията на управляващите? Защо прокарват двустранни спогодби с Армения, Молдова или Украйна, вместо да се изяснят критериите за допуск до българския трудов пазар? С какви аргументи пред българските избиратели правителството развива подобен внос? Или, както с общата политика, просто, управлението се ръководи по шопския кодекс -- bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%B8_%E2%80%94_%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%BA