Аргументът, който бива представян в полза на американската оферта за нов изтребител по придобиването на пълен комплект въоръжение, без необходимост от допълнителни договори и лицензии на „трети страни“, в действителност е предимство на шведското предложение за по-гъвкава и адаптивна бойна система, която се комплектова на модулен принцип. Ако някой в министерството на отбраната го мързи да научи италиански или френски езици, например, за да се възползваме от пълните възможности на предлаганите многофункционални „Грипен“, това съвсем не е основание да бъдат потъпквани интересите на България за развитие на способности, гарантиране независимостта и издигане международната роля на страната. Именно разгръщането на близки отношения с повече водещи държави в областта на отбраната обезпечава сигурност и национален суверенитет, а не задълбочаването зависимостта към един доставчик /на принципа Живков-СССР, или Сакскобургготски-Германия/, с която българската отбрана и политика се превръщат в инструмент за постигане на чужди национални и геополитически цели. Самата България е заинтересована от още договори в областта на отбраната с повече водещи стратегически партньори. Какво означава да се отхвърля тъкмо възможността, предоставяща тези перспективи? И то чрез обвързване с оферти, които не покриват основни изисквания