Преди да се обсъжда повече централизация на Европейския съюз, би трябвало да се обърне внимание доколко и по какъв начин действащата организация защитава отделните свои членове срещу външна намеса върху техни суверенни решения в рамките на общите европейски правила. Ако в ЕС допускаме друга федерация, в защита на собствените си национални интереси, да чупи интересите на държави от ЕС по отделно, това проблем на съществуващата структура и механизми за вземане на решения ли е, или е проблем на дневния ред? Особено, когато се касае за намеса от страна, започнала да нарушава Международното право дори открито, в т.ч. отхвърляйки акт на Съвета за сигурност на ООН, що се касае до ядрената програма на Иран, отказвайки да изпълнява своите ангажименти по сключено Споразумение за климата, в търговията, или отказвайки да сътрудничи на Международния наказателен съд за военни престъпления, извършени от нейни служители.. Какво значи да се предприемат единствено дефанзивни мерки, като въвеждане на заобикалящ финансов механизъм за избягване на незаконни санкции? Нима никой официално, все още, не вижда масовите ученически протести по европейските градове, при положение че проблемът явно не е в Европа? Има също редица други въпроси, вкл. по отношение на данъчните убежища, престъпната политика и дейност в райони като Близкия Изток, подкрепата за тероризма, или спазването на човешките права в затвори като „Гуантанамо“, по които Европейският съюз отдавна е длъжен да се намеси. Не просто в отговор на нападките, които САЩ все повече си позволяват срещу европейските държави, но преди всичко заради отговорността спрямо общото бъдеще, което обединява планетата, и не на последно място в подкрепа на самия американски народ

обратното. Поне да ни даваха наем. Ние сме колония и не можем да имаме свои решения. Това ни показаха с Белене и Южен поток. Само Русия може да не спазва санкциите на США, понеже е силна във военно отношение. Нас даже ни грабят чрез тезата за етническия мир.