По повод предстоящото посещение на българския министър-председател при президента на САЩ бяха обявени приоритети и дневен ред от американска страна, по линия на техните интереси във военното дело и енергетиката. От обявяване на датата за тази среща се очертава субординирана позиция на България -- btvnovinite.bg/bulgaria/zaharieva-veche-se-raboti-intenzivno-varhu-sreshtata-na-premiera-borisov-s-prezidenta-tramp.html -- и до ден днешен не е ясно какво точно налага това посещение от гледна точка на нашите интереси, защо се прави, всъщност, с каква цел /?!/. Министър Захариева говори за икономическо сътрудничество и в петък каза че била сигурна, че тази среща (цитирам) „ще подпомогне за повече американски инвестиции“ -- vbox7.com/play:20ffd0271b -- но очевидно не се планира да бъде подписано нещо и става въпрос за общи приказки. Включването на Томислав Дончев и Емил Караниколов в делегацията отново е за антураж, да помагат на Борисов за каквото не знае и не може да се сети, без да им е предвидена някаква програма, конкретни срещи и разговори по техните направления. Освен това, американските инвестиции не са като китайските или арабските, да се договарят на правителствено равнище. Достатъчно е да имаме конкурентна бизнес среда, правов ред и т.н. А самият Доналд Тръмп е може би най-неподходящия човек за разговори да се стимулират американски компании да излизат от САЩ за да инвестират другаде. От думите на Захариева нататък се разбира, че е съгласна с дневния ред и приоритетите на САЩ за тази среща. Съответно, единствената причина да се състои наистина се очертава самолюбивото его и личните интереси на Бойко Борисов, който явно си е въобразил, че не само вътрешната, но и външната политика му е бащиния. Дълго се натиска да бъде приет, плащайки предварително дори за още неизпитана модификация бойни самолети. Все едно, не той е да работи за България, а България е да работи за него