Както решиха да издигнат за президент външно на партията им лице, което още с встъпването в длъжност и неговия служебен министър-председател предостави възможност на Бойко Борисов да премине от второто към третото свое правителство, и съответно практиката с водачи на листи от т.нар. граждански квоти, в момента става ясно как тази партия вече напълно се ръководи не от собствените си политически интереси за действително управление на България, а от илюзии, с един протест, инспириран от външния им президент, който очевидно е на път да претопи БСП в още по-голяма степен, с опита да вкара в парламента Слави Трифонов, Христо Иванов и пр., докато БСП се превръща във все по-незначителна опозиция. Колкото и да се пъчат с протестиращите срещу Борисов, истината е че голямото мнозинство от тези хора и техните съмишленици няма да гласуват за социалистите, и фактически се възползват от плиткоумието в ръководството на тази партия. Единствено Михаил Миков явно демонстрира някакъв усет в сложната ситуация, докато същевременно, чрез отмяната вече и на традиционните събития на връх Бузлуджа, Корнелия Нинова показва как наистина си отива цялата им епоха от бъдещето на България. Процес, естествено, закономерен, предвид също че агентите, които качиха Бойко Борисов на власт и го държаха да бие БСП на избори в продължение на дълги години, сега натискат да го свалят, с което ще натиснат и социалистите в още по-голяма степен, при провеждане на евентуални предсрочни избори. Именно защото БСП е най-незаинтересованата партия да се провеждат предсрочни избори само няколко месеца преди редовните, поради електоралната социология, предстоящия им конгрес и т.н., там, просто, нямат друг удачен ход, освен да настояват за незабавна оставка на министър-председателя Борисов и съставяне на ново правителство в рамките на действащия парламент, където да могат да решават дали да участват и как да контролират, с оглед представянето им на редовните избори. Редовни избори, в които, още повече, бе заявено участие и от страна на Цветан Цветанов с неговия потенциал за подкопаване партийния капацитет на ПП ГЕРБ. Доколкото неформалния лидер на БСП не се казва вече Румен Радев, особено политически несъстоятелни са и претенциите от тази партия за оставка на главния прокурор, които също показват как БСП отново налапаха въдицата, покрай външния им президент, в случая, на обвинените от прокуратурата доскоро заможни лица и протестантския кръг около Христо Иванов. Несъстоятелни претенции, които, в допълнение, е вероятно да им донесат и реципрочни законосъобразни последствия

макар да е притисната силно от вътрешен и външен антикомунизъм, който изисква често идиотски и самоубийствени доказателства, че БСП се е реформирала.
Разумното поведение е ясно. БСП, членовете й и политиците й няма защо да дават доказателства, за социалистическо поведение,а да си вършат работата в интерес на България. Прочее, това се и прави, къде по- ефективно, къде по- малко.