Наближават поредните общи избори в страната, на които, както знаете, в един единствен ден, с една бюлетина по въпроса за партийната принадлежност, българските граждани дават легитимност на цялата централна власт в държавата, в т.ч. законодателната, изпълнителната, и на съдебната, по линия на правораздаването, което не е съдебна справедливост, и формирането на Висшия съдебен съвет. Очаква се разгорещена предизборна кампания в двете основни направления: на отрицание и на изтъкване заслугите на дългогодишното управление на Бойко Борисов с неговата политическа партия. Покрай силното влияние на водещите медии, ще наблюдаваме и редица инициативи спрямо широката електорална периферия, в борбата за привличане на всеки възможен глас. Така се очертава потенциала на един все по-голям, но подтиснат електорат в България, чийто основни конституционни права за личен живот, свобода и неприкосновеност бяха потъпкани, от самото начало по настояване на самия Борисов,* тогава в качество на главен секретар на МВР, с изменения на Наказателния кодекс, криминализиращи личната употреба на марихуана. Като пореден пример за репресия в резултат на изначалното лишаване от правна възможност на гражданите да сезират пряко Конституционния съд, това постижение на Борисов отвори възможност за десетократно увеличение цената на марихуаната в страната, което, по ирония или не, се случи изведнъж, от раз, именно по времето когато Борисов и Цветан Цветанов тръгнаха да формират политическа партия ГЕРБ. Дълги години след това потребителската маса на марихуана в България, все пак, продължава да расте, очевидно снабдявана с достатъчни количества за целта, докато правоохранителните органи, все под ръководството на Бойко Борисов, съобщават за нови и нови разкрития на самоинициирани, индивидуални оранжерии и насаждения с канабис (марихуана), размножаващи се в отговор на търсенето и явяващи се конкуренти спрямо материала, предлаган системно на пазара. По различни оценки, в България вече има над 100 000 души електорат, хора в активната 18-50 годишна възраст, образовани и работещи, които подкрепят декриминализацията на притежанието на малки количества марихуана за лична употреба. Хора, които предпочитат да се напушат за отдих и развлечение, вместо да пият твърд алкохол, което, до голяма степен, ги поставя в опозиция на установените традиции на ракиджиите в България. Много от тях, за разлика от ракиджиите, пътували и отворени към широкия свят, с все по-ясна и научно-обоснована представа за развитието глобално по въпроса за марихуаната. Когато в по-напредналите, западни общества се наблюдава устойчиво растяща тенденция за либерализация в тази връзка, на югоизток, и по-точно в мюсюлманския свят, където традиционно е забранено да се пие алкохол и наказват дори за бира, отдавна пушат наргилета с марихуана в синтезирания вид на хашиш. Макар да липсват ясни политически послания за привличане на въпросния електорат в България, освен напр. от страна на Велизар Енчев с движение „Българската пролет“, е ясно че интересите на тези хора биха били защитавани на парламентарно равнище от партии като „Да, България“ и „Има такъв народ“. Твърде негласно, разбира се, с оглед конфликта спрямо ракиджийските традиции и голямото електорално мнозинство, което Слави Трифонов и Христо Иванов не желаят да отблъскват. Поради това, от няколко години се наблюдават мероприятия за формиране на своебразно прокси-лидерство, с водачи като Димитър Карагегов, което може да оказва целево въздействие върху обществото на приятелите на марихуаната в България за електорално поведение. Дори представени в бъдещия парламент, обаче, тези партии не биха могли да формират необходимото мнозинство и не се очертава съответно промена през следващия парламентарен мандат за марихуаната, освен ако не се постигне нещо по линия на защитата в Конституционния съд. Така, в условия на растящата либерализация в евроатлантическата общност, достигнала съвсем до границите на България, обхващайки и съседна Македония, на приятелите на мариxуаната у нас, след като гласуват на изборите, им остава да се ориентират към все по-чести посещения и установяване при македонците. Самият министър-председател Зоран Заев обяви по Нова година,** че всеки македонец там ще може да отглежда по 2-3 растения за лична употреба и тази перспектива допълнително се очертава да утежни състоянието на родния туристически отрасъл. Отглеждане на малки количества за лична употреба, всъщност, би трябвало да е гарантирано право и в България от гледна точка на действащата Конституция (без разпространение), но Македония, освен това, планира да легализира марихуаната, което се очаква да даде икономически тласък на македонската икономика, с привличане на нови инвестиции и работни места, в условия на пандемичната и пост-пандемична криза. За държава без достъп до Европейските финансови фондове, тази политика се явява като изключително целесъобразна и перспективна алтернатива на политиката на ракиджийското лоби и поддържания, ала „Капо ди тути капи“, репресивен монопол върху пазара на марихуаната

* От позиция на високо обществено доверие Бойко Борисов се оплакваше редовно пред журналисти, че правата на лична употреба позволяват на дилърите да се измъкват от ефективно наказание

**
segabg.com/hot/category-foreign-country/zaev-vseki-makedonec-shte-mozhe-da-otglezhda-2-3-rasteniya-marihuana