Двуполюсната генералска битка, в която се оказва поставен Българския народ за президентските избори през есента, между Румен Радев и необявените намерения на Бойко Борисов очертава твърде ограничен набор от перспективи за следващия президентски мандат. Същевременно и двамата лидери се ползват с избирателна подкрепа на все по-тесен кръг електорат, към чието решение свеждането и на президентските избори би лишило от представителство вече и там мнозинството български граждани. Сякаш това са маргинали, като няма за кого да гласуваме, ако ще се избира между Радев и Борисов. Традицията, подета от Петър Стоянов и Иван Костов в дясно и центъра да бъдат издигани все неуспешни кандидат-президенти, виждате, вече двадесет години, носи и Георги Първанов, и президент на подчинение, който остави Президентството да бъде лишено от правомощия, с Разузнавателната служба и т.н., до г-н Радев, пак на БСП. Последно, тясната дружина на историческите компромиси сервира Трайчо Трайков за кандидат, все едно президентските избори са платформа да си направиш политическа кариера като кмет на столичен квартал. Тесните, задкулисни игри на Иван Костов с неговите последователи системно лишават широката демократична общност на България от правото да води страната чрез президентската институция. Все едно при нас не са останали почтени и достойни водачи, способни да покажат и на Радев, и на Борисов, как българските избиратели, които не желаят да гласуват за тях, са повече от техните партийни електорати. Не защото протестират, както защото виждат ценности и идеали, посока за уникално развитие на България, които ги обединяват. Тук не става въпрос дали сте американофили или русофили, дали подкрепяте правата на Алексей Навални, или правата на Джулиан Асандж, дали сте християни, атеисти,.. или сте мюсюлмани, дали сте за или против строителството на АЕЦ „Белене“,.. не става въпрос да се разделяме по гравитация на външни нам сили и субекти.. Не е въпросът и да се обединяваме само срещу опасността пак Бойко Борисов и Румен Радев да дирижират живота в България. Въпросът е открито, свободно и без компромиси с принципите, въпреки завързаните медии и злобните нападки, с чиста съвест, много работа и силна воля да се отвори възможност за следващия президент на България, която ще може да служи като добър пример не само в Атлантическата общност, Европа или Азия, а в глобален мащаб

и докато се плещи на английски в ЕС, където той не е национален език за НИКОЯ страна (Англия се изсули), така ще е.. извратености.