Много е важно журналистите и всички в България да могат да се изразяват свободно, публично и откровено, по собствена съвест. В противен случай се престъпва основното конституционно право (на изразяване), в политическата област, където то е защитено априори и не може да бъде осъществявано под условие. Единствено съвестта на самия човек поставя ограничения върху това как и какво изразява с оглед последиците за самия автор, с по-нататъшната репутация, профил и име в обществото. Дали съответното мнение привлича повече интерес и аудитория е коректив върху замисъла на израза, като е от полза за обществото да разполагаме със свободен достъп до автентичните и откровени мнения, така както свободно, по собствена съвест, ги изразява самия автор. Иначе отлита стойността и да се допусне престъпване на правото на свободно изразяване на гражданите в техни лични Интернет-профили срещу политиците означава да се допусне цензура и принуда към автоцензура върху гражданите от политиците. Всъщност, условието да не се накърнява добро име е с различна тежест за политическите представители и служителите на публични длъжности, които свободно могат да бъдат осмивани с карикатури и друг тип сатира, .. и срещу които опонентите съответно провеждат негативни кампании като част от политическата борба за повече избиратели. Влиянието на журналисти в обществото, съответно, не може да бъде причина да се препятства тяхното право за свободно изразяване, още по-малко в областта на политическата борба, където журналистите по презумпция играят определяща роля. Разбира се, при ясно разграничение в отговорността за авторството в личните Интернет-профили и за допълнителното разпространение, която подлежи на съдебен контрол и се отнася до различни субекти. Не може автор с творчество в личен блог-профил да носи отговорност за разпространение, осъществявано от издателски редакции и пр. места-адреси в Интернет с концентрирани типове аудитории, което се извършва по собствено усмотрение на разпространителя, без запитване към и санкция от автора на самото мнение или коментар. Ако искаме да бъдем свободна държава, народът следва да има право да псува своите политици свободно и в Интернет, там където се изразява. Оставете лошия пример на големите Интернет-корпорации от САЩ, който, очевидно, ги води към времена, каквито в България десетилетия опитваме да преодолеем, още повече, сега, с експлоатация на системи с изкуствен интелект, масово следене и пр. китайски модели. Извън фирменото разпространение, гражданите Не сме длъжни да пазим доброто име на политическите представители, които управляват нашата държава, и Нека не позволяваме да ни отнемат такива основни права. Посягането тъкмо срещу правото и съвестта на свободно изразяване, още повече при журналисти, от страна на политици, чрез правни уредби и практики, вече е разместване на фундаментални конституционни устои с отражение върху демокрацията изобщо. Политиците не бива да имат право за формиране на имунитет срещу уронване на доброто им име, предвид онова, което правят за сметка на всички, и са длъжни да отстояват и доказват това име непрекъснато, независимо от нападки и подигравки. В случая с Корнелия Нинова, явно, се касае за проява на слабост, от този партиен председател, запътил се към поредната изборна загуба и съответно търсещ да се застрахова предварително с обвинения срещу други. Дайте на г-жа Нинова да не може да спи още няколко денонощия, белкем се досети така, че отдавна е трябвало да си подаде оставката. Да е жива и здрава, политиката никога не е била работа за хора със слаби нерви и разклатена психика. Още по-малко е работа на журналистите да се съобразяват и да пазят даже крехкостта на електоралния потенциал на политици, които самите намират за обществено вредни