Външната политика на уважаваните държави е подчинена на интересите на народа. Не може първо държавата да стане уважавана, а после да започне такава външна политика. Доколкото се придържа към Международното право и според постигнатите дву-.. и много-странни отношения, съществуват и други външни и вътрешни условия, които са определящи. Но изпълнението на волята на мнозинството Суверена е онова, което прави държавата независима. Това е демократичният стандарт, който се оказва потъпкан когато малцинство налага дневен ред и параметри на външната политика, против волята на мнозинството. От там нататък е отговорността, предвид опасностите и последиците от грешна външна политика. Отговорността за националната, регионалната, континенталната и глобалната сигурност, които са свързани и пак определят бъдещето на народа. Като алтернатива на въоръжените действия, съответно, жертвите, разрушенията и хуманитарните катастрофи, алтернатива на несигурността и нестабилността, единствено е дипломацията. Мирното уреждане на споровете, съгласно Устава на ООН е единствената възможност за устойчиво развитие на планетата и България има съществена отговорност за опазването на реда, против развитието на военната външна политика. Това е авторитета, от който се нуждае Системата на международни отношения, все още арена за налагане на интереси не със силата на съответния пример, а с примера на съответната сила