Представителната политическа власт в демократичните държави носи отговорността за дейността на разузнавателните, контраразузнавателни и спец. оперативни служби. Върху тази власт се крепи общественото доверие дали дейността на тези служби се осъществява в интерес на Народа. Когато се носят слухове за незаконна дейност на тези служби за частни политически цели, държавата не може да чака да се състави редовно правителство след месеци за да бъде проверено и установено каква е истината.. Освен подслушването, в ДАНС би следвало да се намират и проблемите с разработките по корупцията на властта, дали са спирани, отклонявани и т.н. Как изобщо да се гарантира провеждането на честни избори, когато липсва необходимото доверие в ръководството на ДАНС? Когато агенцията е широко възприемана все още на подчинение на Бойко Борисов, Ахмед Доган и пр., и разполага с пълния диапазон от технически и оперативни комбинации, на конспиративен принцип, да подмени и фалшифицира резултати, още повече, които ще зависят изцяло от машинен софтуеър. От самото начало Румен Радев, иначе с необходимото обществено доверие, избягва отговорността за тази дейност, назначавайки Бойко Рашков за вицепремиер и министър на вътрешните работи. Рашков, съответно, с дългогодишната си репутация, веднага започна да получава упреци, до там че се превърна в причина за действащия председател на ДАНС да оправдае своя отказ да си подаде оставката. Не е обявено самият Радев да планирани среща с Димитър Георгиев и това показва пълен отказ от отговорността за контрола върху националната сигурност на България, в полза на предходното вече недействащо управление. Въпреки че президентът е страна по назначаването на това ръководство и има не само правото неофициално, а е длъжен и официално да снеме доверието си от него, чрез отмяна на Указа за назначаване, когато разбира, че не може да разчита за гарантиране на изпълнението на възложените му функции, в случая провеждането на честни избори.. Такава безотговорност, видно от самото начало създаваща погрешно кадрово назначение в сектора, неминуемо ще излезе още много по-скъпо и на самия Радев, ако решава да я продължи. Дори да не може да се назначи ново постоянно ръководство на разузнаването и контраразузнаването, след отстраняване на настоящото, преди да заработи нов парламент, президентът е длъжен да координира назначаването на временно ръководство, напр., от досега по-нисък ранг служители в същите структури, които се ползват с необходимия опит, репутация и доверие, че работят професионално, без нарушения и съгласно положената клетва. Безупречен очаквахме да бъде още изборът на Радев за министър на вътрешните работи