Законодателните изменения са най-съществената част от представителната инициатива на Изпълнителната власт и без такава целенасочена дейност, всяко правителство остава да виси като пасивен наблюдател, далеч от отговорността в динамичния дневен ред на обществото. А виждате, времето не чака, българските граждани и бизнеса не могат да работят и живеят с шоу, и няма кой друг, ако не правителството, да придвижи обществения ред в посока за повече свобода, справедливост и ефективност, без което просто изпитваме дефицит във фундаментите за икономически просперитет и по-голяма независимост. Действащото законодателство в България е пълно с отклонения от интересите на Народа, като цяло и в качество на отделни индивиди, има свръх-регулиране, неточности и недомислици, вратички за узаконяване на корупцията. След Сакскобургготски, Доган и Тройната коалиция, Бойко Борисов с неговата партия също въведоха доста свои работи, и всички се озоваваме в една особено нездрава правно-нормативна среда, без естествено необходимото доверие към Върховенството на закона, просто, защото хората не уважават и няма как да зачитат несправедливостта. Вместо да подпомагат и да уреждат обществените отношения в желаната от обществото посока, прилаганите закони в безброй случаи препятстват напредъка на България. Като цяло, имаме недостатъчно демократичен законодателен процес в действащата Конституционна уредба, с еднокамарен парламент, чийто състав се избира наведнъж в един ден на планираните четири години и този проблем се задълбочава допълнително с прилаганата от политическите партии пропорционална изборна система. Същевременно, от тази пролет се наблюдава нова атмосфера в парламентарния процес, оживление, с по-широко гражданско представителство и съдържателен дебат, която дава възможност за постигане на необходимото съгласие по редица законодателни инициативи в интерес на обществото, бизнеса и гражданите. Министър-председателят Янев казва, че в случай на подкрепа за неговия кабинет като редовен, трябвало да има писмено споразумение по конкретиката за следваната политика, но обществото очаква от министър-председателя да води за посоката на тази политика. Трудно е да си представим, че при забележителния правителствен екип, сформиран от президента, отделните министри нямат добри идеи за предложения какво законодателно да се промени. Следователно, тази дейност изглежда бива задържана от премиера Янев, с презумпцията за служебност на неговия кабинет, въпреки че се ползва с по-високо обществено доверие от редовните такива и разполага с необходимото правомощие на законодателна инициатива. Несъстоятелно е Янев да чака да го изберат за редовен премиер, за да започне да провежда конкретна политика, вместо да започне да предлага конкретна политика, за да го изберат за редовен премиер