Когато имаме вече около половин Министерски съвет, с настоящите министри, които явно са одобрявани и са готови да продължат, а Румен Радев носи отговорността за избора кой да получи третия мандат, това е именно ключовата роля на държавния глава, да обедини политическите разногласия около работеща формула, за бързо излизане от управленската безизходица и кризисното положение на България. В самия парламент има достатъчно представители, широко познати на обществото, като Георги Кадиев, Димитър Гърдев, Мария Капон и др., с определен публичен профил, за които би било въпрос на отделни разговори да се види доколко са готови, надеждни и ориентирани удачно да се ангажират с тежката премиерска работа в полза на обществото и държавата. Тази възможност не е реалистична без успешна президентска мисия за подпомагане на парламентарните сили да се обединят около вярното решение, което едновременно се ползва с подкрепа на мнозинството български граждани и носи необходимия управленски потенциал. С проблемите на действащия конституционен модел, във всички случаи, става все по-очевидна необходимостта от мажоритарната президентска отговорност за дейността на Изпълнителната власт, така както е демократично, според избора на Народа и ефективното разделение на властите. В обществото, иначе, е непонятно защо президентското правителство на пряко избирания и одобряван от мнозинството човек трябва да се смята за служебно, вместо редовно, а все по-невероятното парламентарно правителство, което по необходимост е на историческите компромиси, задкулисните договорки и колективната безотговорност, трябва да се смята за редовно, вместо служебно -- по изключение. И заради този основен проблем на парламентарната централизация в управлението, да плащаме и провеждаме напразни избори, "до дупка", без да имаме дори нормално работещ парламент