Допълнителните постъпления, за които финансовият министър съобщава, че трябвало непременно да се похарчат, всъщност, представляват излишък, който и Бойко Борисов разпределяше според собствения си политически и пр. интерес. Този излишък, иначе, е със стратегическо значение, в контекст на съществуващите финансови дефицити в ключови правителствени ресори, като енергетиката, транспорта и регионалното развитие, и дори се очертава недостатъчен да покрие необходимите разноски за изваждането им от пропастта. Знаете, очертават се и улични протести в съвсем обозримо бъдеще, поради дефицита на електроенергия, който се задълбочава, ако и това правителство не предприема спешни, ефективни действия за изграждането на новите ядрени мощности; работниците и изпълнителите на вече извършена дейност по пътното строителство протестират оправдано да им се заплати по сключените договори; а железопътният оператор БДЖ така и продължава да се движи на дотации, при липса на реформи и необходимата пазарна оптимизация. С такива проблеми, които формират рискове за цялата икономика и националната сигурност, да се натиска за поредно харчене на излишъка с предизборни цели е меко казано безотговорно. Още повече, да се залагат и кухи приходи, отвъд реално съществуващия излишък, по План за възстановяване и развитие, който дори не е внесен за разглеждане, и също като Борисов да се заделят над милиард лева за т.нар. извънредни и непредвидени разходи, които после министър-председателят /в случая, с президента/ да си насочва по свои нужди и усмотрение, е скандално. Нека да се помисли за необходимото усилване на граничната охрана, допълнителни преградни и технически съоръжения, усложненията с новата пандемична вълна, и да настояваме за финансова подкрепа от ЕС по такива направления. От там нататък е крайно време за стратегически решения, какво правим с Енергетиката, с ядреното и въглищното електропроизводство, БДЖ, топлофикациите.. Отлагането за пореден път на тези решения е по-голяма заплаха за семейните бюджети и финансовото оцеляване на българските граждани, отколкото т.нар. социална политика, с която разходния фундамент на техните проблеми се задълбочава чрез допълнителна инфлация