Докато нямаме горна парламентарна камара с 50-60 сенатори, така необходима иначе за гарантиране на справедливостта и стабилността в законодателния процес, това изслушване и одобрение на предложен от президента министър-председател може да се осъществява легитимно и в пленарна зала, съгласно правилата на парламента. Просто, парламентарните сили следва да осъзнаят, че Суверенът никога не им е позволявал те самостоятелно да си издигат и определят свой човек за ръководител на Изпълнителната власт, още повече, когато искаме да са отделени власти една от друга, за да има реален взаимен контрол и възпиране на корупционната практика. Впоследствие и всеки кандидат за министър по отделно в съответните ресорни комисии, като получат одобрение, тогава да се назначава целия състав. Няма по-демократично от това президент, избиран пряко от Народа, да предлага състав на правителство и парламента да го одобрява. А фактът, че този демократичен механизъм не е предвиден в действащата Конституция и се налага да го изсмукваме измежду редовете като някакъв екзотичен хибрид на служебно и т.нар. редовно правителство, с двойна инициатива, и пак уговорки под масата, е поредния тежък аргумент срещу състоятелността на тази Конституция от гледна точка интересите на Народа. Конституция, приета в компромис с цел за безнаказаното преразпределяне на държавната тогава собственост, където едните успяха да запишат как искат да бъде, декларативно, другите написаха как всъщност е, чрез така дефинираните управленски механизми, и съответно останала изпълнена с противоречия, на принципа „Това куче е лъв“