България се придържа към Общоевропейската и Евроатлантическа позиция за незаконна анексия на стратегическия Черноморски полуостров от солидарност и съпричастност към позицията на Западните партньори и не защото това отговоря на преобладаващите нагласи и убеждения сред Българския народ, в чиито интерес иначе политическите представители са кълнат да работят. Подмяната на истината, чрез пренебрегване на редица ключови факти относно международноправното уреждане на спора за принадлежността на Кримския полуостров, не отговаря и на националните интереси за сигурността на държавата. Противници на Владимир Путин изтъкват, например, че Крим премина във владение на Руската Федерация след осъществената специална военна операция за осигуряване на полуострова, но всички те пропускат да забележат волята на голямото мнозинство от самото Кримско население, съставено от етнически руснаци, с всички техни права на самоопределение съгласно Международното право. От запад говорят за незаконен референдум, проведен под условия на окупация, игнорирайки емпиричните представителни доказателства от всички достоверни проучвания на всички утвърдени социологически агенции, получени преди и след референдума, които, без всякакъв научен спор, потвърждават волята на над две трети от Кримчаните да се присъединят към Руската Федерация. Суверенът (на Крим), какъвто в други случаи, за други държави и области, Западните сили превъзнасят като безусловност, съгласно изконните демократични ценности, в този случай се оказа потъпкван от Западните геостратегически интереси за контрол в Черно море и изтласкване на Руското влияние, а не от Владимир Путин. Никой официално в Европейския съюз и НАТО не смее да напомня масовите всенародни тържества и щастлива обществена атмосфера, които се наблюдаваха в Крим по време на присъединяването към Руската Федерация. По тези факти се наблюдаваше цензура сред водещите медии в Западните държави. Докато там изтъкваха фактите за присъствието на необозначени руски военнослужещи и извеждаха на преден план мнения и коментари от малцинството по въпроса в Крим, всички тези медии, като по негласно споразумение, пропускаха да отразят радостта и благодарността на мнозинството Кримчани към тези военнослужещи, как не ги оставяха да чакат на опашките в хранителните магазини и ги черпеха с каквото могат. Кримските руснаци бяха толкова щастливи, защото, освен връщането към националните корени, така им бяха гарантирани мира и сигурността. Положение, което явно не се нрави във Вашингтон и Лондон, още повече, след историческите дадености там Чърчил, Рузвелт и Сталин да си разпределят зоните на влияние върху Континентална Европа след Втората световна война, по време на Ялтенската конференция, в т.ч. и за България. Придвижването на въоръжен състав към Крим най-вече от страна на Вашингтон и Лондон, под формата на НАТО, с аргументи за гарантиране на сигурността и стабилността, съответно преследва точно обратните цели, да се подпали нова Кримска война и пълен разрив в отношенията между Европейските държави и Москва. Това също е против целите на Българската външна политика, като се има предвид, че не само България, а всички в Черноморския регион сме заинтересовани от възобновяване дейността на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество и ускорено развитие на бизнес интеграцията с международния пазар в околността. Заинтересовани от мирно уреждане на Кримския спор, като се отчита волята на Кримския суверен, са и голямото мнозинство в Украйна, предвид катастрофалните последици от реализиране на военния сценарий за тяхната държава. За да се превърне такова взаимноизгодно направление в реал-политика, обаче, е необходимо действително най-напред проблема и фактите в него да бъдат адресирани в интерес на истината и цялата истина. Защото, когато установите, че волята на над две трети от Кримския народ безусловно е и е била за присъединяване към Руската федерация, без да има ни най-малък емпиричен аргумент за опровержение на това, става ясно, че Киевските власти със САЩ и англичаните искат да завземат полуострова против волята на Народа. Тогава Путин, който преди Майдана поддържаше договорни отношения с Украйна за руското военно базиране на полуострова, реално застава в ролята на освободител, спасил своите сънародници в Крим от насилственото превземане на Киевската власт срещу демократично избрания президент Янукович. Тази революция, подпомогната от служителите на Джо Байдън и Барак Обама, за да се сбъдне, включи конспиративна бойна стрелба от снайперисти по протестиращите граждани на площада, каквито се наблюдаваха също из цветните революции в Африка и Близкия изток за възпламеняване на напрежението. Включи и екшън операция от типа на Джеймс Бонд за убийство на самия президент Янукович, чрез което го принудиха да избяга и фактически да абдикира от властта

Няма да е голяма загуба.