С висока степен на вероятност може да се прогнозира, че настъплението на Украинските въоръжени сили по линията на съприкосновение в Донбас ще продължи. Мотивирани от новото въоръжение с дронове и антитанкови системи, координацията, разузнавателната и контраразузнавателна подкрепа, която им предоставят САЩ, и преди всичко от перспективата за въвеждане в експлоатация на новия Северен газопровод, отнемащ транзитния и геополитически ресурс на Украйна в отношенията между Руската Федерация и Европа, украинците ще искат все по-настойчиво конфликта да се разпалва изнесено върху територията на Донбас /Луганска и Донецка републики/. Единственото, което ги възпира, е не просто военната помощ, която Владимир Путин осигурява на своите сънародници -- руското население в Донбас -- но вероятността, той действително да предприеме мащабна офанзива за историческо възстановяване на изконни руски земи, след което, наред с разрушенията и жертвите, украинците да загубят много повече територия. И точно в това е парадокса на взаимното изключване в конфликта, защото ако Путин усети, че действително му отнемат експлоатацията на Северния поток, което именно украинците целят, той ще бъде готов да си вземе от тях много повече за компенсация. Затова към днешна дата може да бъдем уверени, че в руската банкова система вече се подготвят за работа извън международната система SWIFT, наред с всичко останало, което Путин вижда и знае, че ще последва. Този сценарий изглежда твърде реалистичен като се има предвид и посоката, в която тласкат развоя от САЩ с техните англоговорящи партньори. За разлика от немислимото за украинците, във Вашингтон съвсем целесъобразно разсъждават върху ползите, които би им донесло военно завземане на древната Киевска Русия, предвид новата стена, която ще издигнат по този начин между Европа и Азия, военното завземане на Европа от тяхна страна, което ще наложат в отговор на руската агресия, уж на доброволен принцип, и не на последно място тлъстите печалби от развитието на техния втечнен газоснабдителен потенциал.. От изслушването на Виктория Нюланд през седмицата по темата в Сената на САЩ се вижда, че някои натискат за пряко участие на „Пентагона“ във войната с Русия в Украйна, докато председателят на комисията по външни отношения и всъщност водещият политиката на „Демократите“ Менендес попита в прав текст дали Кремъл е готов за Афганистан от 1980-те, очевидно, визирайки прокси-война срещу Руската армия.* Така и президентът Байдън изключи пряко участие на „Пентагона“, като все по-ясно се очертават намеренията да подпомагат украинците с логистика, прецизно оръжие и прокси-операции през държавите в Източна Европа, които съответно ще трябва да бъдат превърнати в своеобразна крепостна стена на НАТО. В тази връзка вече бяха разпространени нови данни, от страна на говорителя на руското президентство Дмитрий Песков, за прехвърляне на военна техника през гръцкото пристанище Александруполис, в т.ч. над 120 бойни хеликоптера и 1000 бойни превозни средства, които щели да бъдат разположени в Източна Европа, вкл. България.** Това явно е в допълнение към ученията, които специални сили от Българската армия провеждат в Украйна,*** подготовката с помощта на Националната гвардия от щата Тенеси, която ген. Мутафчийски организира **** и т.н. Окончателните решения от Българска страна по тези въпроси, както е известно, вече ги взима президента Румен Радев и той сигурно ще бъде подпомаган за целта от медийното затъмнение, което съответно спускат водещите, в т.ч. държавни медии. Въпреки контролираните редактори и журналисти, обаче, при развой на въоръжена кампания в Украйна, ще има остър политически дебат в България и Румен Радев няма да може да се скрие от отговорността пред обществото. Липсата на ясна и отчетлива позиция от България сред партньорите в НАТО, която вече се дължи на неговата външна политика, по всичко личи, ще му излезе доста скъпо, предвид нагласите сред преобладаващото българско общество и историческите дадености за отношенията с руснаците. Последната грандиозна провокация, довела до нахлуване с танкове от Русия бе през 2008 г. в Грузия, точно за откриването на летните Олимпийски игри в Китай, по решение на Михаил Саакашвили, за който канцлерът Герхард Шрьодер тогава каза, че е известно за неговите американски съветници. Украинското ръководство не действа по различна команда и макар сега зимните Олимпийски игри от 4 февруари в Пекин да изглеждат по-далеч, отколкото се очаква, ако междувременно Германия не пусне експлоатацията на новия газопровод за да затвори темата, напрежението все повече нараства

*
youtu.be/K3UkRoaSGpU (29:20"..)

**
19min.bg/news/8/160135.html

***
maxilian.blog.bg/novini/2021/07/04/bylgarski-voennoslujeshti-treniraha-vyzdushen-desant-na-okol.1768181

****
maxilian.blog.bg/novini/2021/12/07/ricarskata-nagrada-za-gen-mutafchiiski-syvpadna-sys-zaslugit.1792478

няма как да стане

той е руснак