Едва ли има по-категорично доказателство за неспособността на прокуратурата да изпълнява възложените ѝ конституционни задължения от поредния отказ да се повдигне обвинение за очевидно престъпление на така докопалия се до министър-председателския пост. Въпреки че назначаването на Кирил Петков за министър на икономиката бе обявено за нищожно от Конституционния съд, предвид попълнената и подписана от него декларация с невярно съдържание, и самият не би имал възможност да сформира политически проект, ако се бе съобразявал със законите на България и Канада при все още двойното му по това време гражданство, прекратяването на започнатата прокурорска проверка е постановено точно в деня, когато Петков полага клетва за министър-председател, като потвърждение, че в прокуратурата действат и бездействат с политическа мотивация, третирайки тези постове за недосегаеми, посредством всевъзможни юридически трикове. Това, разбира се, е точно обратното на целите на предвидения конституционен модел за разделение на властите в България и необходимия взаимен контрол, като отново, след 30-годишните доказателства, показва как механизмите на този модел фактически не постигат целите и работят против интересите на Народа. Никой все още не е упълномощен да представлява Народа като страна в съдебното производство срещу престъпността, и, очевидно, порочният конституционен модел в ни най-малка степен няма да бъде преодолян, а ще затвърди още повече, в случай че новите управляващи постигнат заявените си намерения да сменят ръководството на прокуратурата със свои хора. Прокурорското подмазване днес, обусловено преди всичко от безконтролната власт на дефинираното по Андрей Луканов парламентарно управление с възможностите за корупционно изменение на законите, без задръжки от сенатски и пр. допълнителен обществено-изборен контрол, както и отнетите граждански права за отмяна на законовите текстове, нарушаващи конституционни права, днес бе демонстрирано и на високо равнище с поднасяне на букет и отговор за очаквана оставка: youtu.be/6Hn-dlUu5V0 . Така, необходимостта от основни конституционни реформи, които няма как да бъдат осъществени от парламент без учредителни правомощия, отново излиза сред най-належащите приоритети в дневния ред на държавата, отлагани, както винаги, от тесните материални интереси за преразпределяне на държавната баница сред участниците в парламентарното управление, подобно на решението за въвеждане на мажоритарните избори. Проблем, който отново ще натежава явно със започналата и очертаваща се да се задълбочава поредна политическа подмяна в управлението