Голяма част от българските граждани подкрепиха двама, получили доверието на президента, да сформират водеща парламентарна група. Персоналната отговорност пред Народа, с която функционира президентската администрация, обаче, е напълно противоположна спрямо колективната безотговорност на парламентарното управление и бързо, след преминаване на изпълнителната власт към парламента, обществените нагласи се променят, колкото по-голяма е липсата на съответен персонален авторитет. В настоящите условия този отлив на обществено доверие е стимулиран от разминаването на изначално заявени обещания спрямо реалистичните възможности, като се започне още с претенциите за т.нар. „А-отбор“, оказал се поредно междупартийно квотно разпределение от типа на „Тройната коалиция“, или действия на министър-председателя.. в разрез с договореното коалиционно споразумение. Възможността за безконтролно изменение на закони, без санкция на втора парламентарна камара, формирана чрез отделни и дори нееднократни избори, в съчетание с така заложената по Конституция подчиненост на съдебното производство -- приведено до функция на комунистическото правораздаване, вместо осъществяване на съдебна справедливост, съгласно примера от развитите демокрации -- по най-категоричен начин отпраща парламентарното управление в обилна корупционна среда. Така дефинираната конституционна постановка на корупционно управление от 1990-91 г. с цел за безнаказано преразпределяне на държавната собственост се потвърждава емпирически вече 25 години от всички редовни правителства, без изключение. Всички идват с обещания, че няма да предадат и излъжат избирателите, за почтеност и безусловна борба с корупцията, след което, когато поемат властта, дори в коалиционен формат свеждат своето поведение до взаимни отстъпки за гаранция на всеки да вземе желано парче от държавната баница, против интересите на Народа. Върхът на подмяната тази година бе олицетворен от шоумена Слави Трифонов, получил изборна подкрепа в резултат на инициативата с референдума за въвеждане на мажоритарни парламентарни избори, след което, както се очакваше, напълно изоставил прилагането на акта и втурнал се да участва в разпределянето на управленските ресори. По същия начин, близо две десетилетия се наблюдава мошеничество на представителите на парламентарната политическа класа и по въпроса за свикване на необходимия преучредителен парламент, с 400 депутати, най-малко половината от които избрани мажоритарно, чрез който да бъдат преодоляни съществуващите корупционни механизми на управлението. Част от тези конституционни проблеми, всъщност, могат да бъдат коригирани и в рамките на действащите парламенти, що се касае напр. до порочната съдебна функция, дефинирана в терминологична комунистическа подчиненост, или разпускането на парламента по чл. 99, ал. 5 да става по предложение на самия парламент, а не автоматично; както в други европейски държави съставянето на коалиционно правителство продължава с месеци и дори над година.. Това обаче изисква воля на персонална отговорност, каквато в действащия парламент явно се пресича още с претенциите към ръководния състав на прокуратурата на управляващите да са напълно спокойни. Подобно на сложните схеми при корупцията с лицензиите на „Майкрософт“ -- youtu.be/sTYYMR1D3Nc -- която, освен в Румъния се наблюдаваше и в други Европейски държави, предвид че тези продукти, все пак, са предпочитаните от „Пентагона“ на САЩ, да е ясно и занапред, че корупцията в България ще продължава все по-рафинирано и недосегаема, като президентът безучастно не носи отговорност съответна на волята на Народа. Защото и да си завършил Харвард не е гаранция за почтеност, а едни от най-големите мошеници в света са завършили именно там: youtu.be/wckBp49ju5s