Единствената военно-техническа подкрепа, от която България се нуждае и би трябвало да търси съдействие от Eвропейските партньори е за съвременна противовъздушна, противоракетна, дронна и пр. анти-летателна отбрана, която да се интегрира в перспектива за координационния център, за който претендираме, наред с Общоевропейския отбранителен процес. Всякакви други допълнителни военни средства и подразделения отвъд командването и способностите на Българската армия, в т.ч. „F-35“, изтребители, хеликоптери, танкове за предислокация към конфликтната зона, учения и пр. логистика имат ясно изразен нападателен характер срещу Руското етническо население в Украйна и Руските въоръжени сили, и допускането на тези нападателни средства в България обслужва курса за ескалация на напрежението в Черноморския регион, предприет от Вашингтон. България не е единствената държава в ЕС и НАТО, която настоява за деескалация на това напрежение, отдръпване и оттегляне на насрещните сили и вместо Кирил Петков да обяснява колко се надявал и разчитал на подобно развитие, Българският народ очаква от Министър-председателя да вземе и направи нещо положително в тази посока. Не просто да отговаря на обажданията от вън, а самият да се свърже с партньори и да координира позиция, да пита в ЕС имаме ли писмен екземпляр на отправените Руски предложения, кога ще получим Американския отговор и какви съответно са предложенията от Европейска страна. Да разработи някаква концепция и дневен ред. Свободен е, ако прецени за необходимо, да потърси даже Михаил Мишустин и Денис Шмигал, да обсъдят Черноморското икономическо сътрудничество, да създаде контакти и добие преки впечатления. Очевидно, Американци планират офанзивна провокация срещу Руснаци в Украйна, която да предизвика нахлуване на Руските въоръжени сили, преди всичко за пресичане експлоатацията на „Север Поток 2“, пак с наближаване на Олимпийските игри в Китай, тлъстите печалби от Енергоносители и ВПК, които се очаква да формират и най-вече заради усвояването на Европейската сигурност, която започна да ги притеснява с претенциите за суверенност и автономна отбрана. Самото военно командване на обединените сили на НАТО в Европа още е под американски флаг и тези хора са готови дори да излязат от НАТО, да стъпят единствено на двустранните военни споразумения, които  развиват паралелно, в случай че Европейският съюз най-сетне си поиска военното командване на НАТО в Европа. Защото се вижда, че именно проблемът за това командване, унаследен от времето на Студената война и разделението на Европейските държави сега е централен, от който произтича ескалацията на напрежението в Източна Европа. При тези условия, да се разчита на позицията на Бойко Борисов с неговите труженици Митов, Захариева и т.н., че искал мир, обаче, да сме тръгвали на война, защото така били решили партньори/те/, без да е налице военна заплаха за съюзници в НАТО и дори за Украйна, ако не нападнат отцепилите се територии, за което именно въоръжаването и усилването цели да ги насърчи, е път направо към пропастта