Не може президентът да работи за дипломатическо решение на Украинския конфликт и неговото правителство да изпраща военна помощ за една от страните на фронта. Очевидно противоречие на взаимоизключващи се актове и изявления с цел да се угоди на всички. Правителството се оправдава с акт /Решение/ на парламента, но като служебно това правителство не е сформирано от парламента и се подчинява единствено на президента, освен влезлите в сила закони, международни договори. Това правителство може да предлага на президента да наложи вето върху актове на парламента и да внесе инициативи за провеждане на национални референдуми. Служебното правителство на президента не е ангажирано с провеждането на политики от ситуативните парламентарни мнозинства, отвъд приетите окончателно и обнародвани закони. То е длъжно да предоставя искана информация в парламента, да отговаря на въпроси, но от там нататък парламентът няма правомощия да претендира за снемане на доверие и изричен вот към служебното правителство. Кой е министър-председател и кои са министри решава единствено президентът. Така че отговорността за предоставянето на военна помощ от страна на изпълнителната власт в България понастоящем е само в периметъра на президентската институция. Румен Радев явно играе двойна игра, вместо да поеме отговорност пред народа и международната общност, както това се прави в други държави, като Австрия, Швейцария, Унгария.. В крайна сметка се вижда дали президентът с правителството се включва към образуваната парламентарна коалиция на войната, или застава решително в опозиция на тази коалиция, заедно с народа и редица международни партньори

president.bg/news6916/prezidentat-angazhimentat-na-balgariya-v-chernomorskiya-region-e-za-vazstanovyavane-na-mira-i-za-ikonomicheska-i-energiyna-svarzanost.html


Източник: estat.bg/bg/aktualno/obshtestvenoto-mnenie-za-vojnata-v-ukrajna

съсипват бъдещето на страната ни с корупционни договорки и измяна. И президентът е слаб, зависим, върти се, не решава да застане твърдо на страната на народа.