Тридесет години Българските граждани се убедиха по най-категоричен начин, че всички нови в системата на колективна безотговорност стават като старите, без изключения

Защото има проблем с държавното устройство, старият виц, че когато се работи за доброто и в името на човека, се досещаме кой е човека, от няколко години се повтаря на нов глас. Като казват, че трябвало заради децата, веднага се подразбира и чии са децата. Кирил Петков с шкембелията Христо Иванов развиват тази реторика в прав текст -- нямало да оставят България на другите и било необходимо заради „Нашите деца“. Случайно познавам Иванов от студентските години, тогава той спортуваше и нямаше такова шкембе. От него научих, че ЦИД -- Центъра за изследване на демокрацията -- е известен като Център за използване на демокрация. На него също му плащаха Американците и той явно бе убеден, че прави нещо различно -- за Съдебната система. Мина време, прокараха го за служебен министър с Росен Плевнелиев направо от финансирания от Американците НПО-сектор, въпреки че такива организации в САЩ са уредени законово като чуждестранни агенти и техни кадри там не могат да влизат направо в държавната власт. Но България вече бе пробита из основи с Бойко Борисов, който се хвалеше как всички Американски спецслужби са благодарни и доволни от неговата работа. Иванов влезе в правителството на Борисов и изработи т.нар. Актуализирана стратегия за съдебна реформа. Четохме я, писал съм по нея нееднократно в този блог,* и точно както се очакваше, водещата необявена цел на документа се оказа също прокарването на обилно усвояване на Евросредства по линия на програма „Добро управление“ тогава, в полза на НПО-тата с професионална дейност в областта, с която Иванов се занимаваше. Там бяха неговите партньори и сътрудници и там той, естествено, очакваше да се завърне, след министерското родео. Затова акцентирам на шкембето, такива симптоми не са случайни. Докато Христо усвоява, след уредените от самия него програмно диагностични -- в преобладаващата част напълно излишни за реформата -- дейности, съдебната проформа продължава, както виждате, още дълги години. От една страна Иванов твърди, че ДПС му пречели да промени формирането на мнозинствата във Висшия съдебен съвет, но от друга не успява да скрие своята мотивация за отдаване на Съдебната власт в България на концесия в полза на чуждестранни агенти.** Вижте, припомнете си, /цитирам/ „направено в Косово, .. направено в Албания, .. направено в Украйна“. Утвърдени български юристи повтарят, че целта на Иванов единствено е според принципа „Стани да седна“, но истината е още по-неприятна когато се уточни Кой зад Христо Иванов натиска да седне с него. Трудно се стои прав с голямото шкембе, разбира се. Междувременно, България започна да губи години и в политическа нестабилност, защото Христо Иванов с неговите партньори не са съгласни Българските граждани да избират пряко кой да оглавява Изпълнителната власт с лицето на Президента. Това, че с лична отговорност за дейността на правителството там, очевидно, не се допуска корупция, за разлика от колективната безотговорност на парламента, с която бай Ганьо не може да се преодолее, има ли значение, когато човек е ангажиран с целите и мотивацията на Иванов?! Също както със Съдебната реформа в структурно и функционално изражения, фактът че никой орган все още по Конституция в България не е ангажиран с отговорността за производството на съдебна справедливост, за Иванов е несъществен въпрос. Няма развита демокрация и правова държава, както от Континенталната, така и Англосаксонската правни системи, където да не се произвежда съдебна справедливост, но на Иванов явно вече не му остава време да поспортува, заради другата работа. Пеевски дори започна да го засрамва в това направление и те явно се обединяват винаги срещу възможността за въвеждане на персонална отговорност за дейността на правителството. Защото, с президентската изпълнителна власт /подчертавам, не президентска република/, кранчето за усвояване на публичните средства отвъд строгата целесъобразност се затяга безвъзвратно

* maxilian.free.bg/indexx.html

18 декември 2014, Никоя политическа стратегия, основана върху стремеж да се усвояват пари, не води до добро управление

30 октомври 2014, Защо лъжат, че след 43-то НС ще има цялостна конституционна реформа, което не се предвижда в 7-годишната стратегия за съдебната

15 октомври 2014, Справедливостта в актуализацията на стратегията за съдебна реформа има само процесуален характер

**
maxilian.blog.bg/politika/2020/07/20/hristo-ivanov-90-91-a-g-triabvashe-pyrvo-reformi-a-posle-da-.1719987