По време на Местните избори Българските граждани трябва да се произнесат за Националния празник, правомощията на Президента и въвеждането на Еврото

Вече няма значение какво говори Румен Радев, освен че по този начин мобилизира обединение на парламентарни сили против президентската институция изобщо. Важното е какво прави и както се вижда, до момента, Радев не е упражнил нито едно от предвидените конституционни правомощия да върне властта на Народа. Никакви конституционни изменения не е инициирал в тази посока, вече втори мандат никакви национални референдуми и дори ангажимента, който бе поел още преди да стане Президент -- за предложение да се въведе пряка Конституционна жалба -- сега чакаме дали ще стане по инициатива на Иванов, Борисов и Пеевски. Едно обръщение към нацията дори не пое отговорност да отправи в отговор на предприетото същевременно настъпление от парламента срещу демокрацията в България. Очевидно, клекна и за Главния секретар на МВР, въпреки докладваната от самия Петър Тодор противозаконна дейност на политическото ръководство в министерството след разпореждането на Кирил Петков. Вместо решително и ефективно, както не се колебаеше да действа Росен Плевнелиев в защита на своите ангажименти, Румен Радев се държи като пилот на изтребител, все в готовност, чакайки някой да му даде заповед да натисне копчето. Когато хора излязат пред президентството в негова защита, тогава и Радев излиза да вдигне юмрук. А след направените грешки с назначенията на такива като Огнян Герджиков, Кирил Петков и Асен Василев, по разните препоръки, Румен Радев изглежда стана още по-колеблив и нерешителен, изобщо, да се изявява като лидер в България. Човекът се разхожда като турист по концерти, фестивали и развлекателни мероприятия, където вземе че каже още нещо, за което бленува мнозинството в България, да не го забравяме. Да почакаме, ако може, да си изкара службичката във все по-опоскания мандат, та тогава да тръгне да прави поредната ненужна на България лидерска партия