Денков започна да създава проблеми във всички области на националната сигурност, подобно на Кирил Петков, но на по-високо /академично/ равнище

Министър-председателят не е способен да изпълнява неговите конституционни и законови функции, след като упорито успя да строши доверието с основни държавни институции, като Президентството, Централната избирателна комисия, ДАНС.. В резултат на изначално общественото недоверие спрямо  назначаването на Денков за министър-председател, така се получи не само аватар за прикритие на реалната /възобновена/ политическа власт на Асен Василев и Кирил Петков, но естественото пак съпротивление срещу техните все скандални претенции за незаконосъобразни действия и изменения за облагодетелстване на свързани с тях частни финансово-икономически интереси. С каквато и академична ерудиция да се старае да отстоява такива интереси, Денков закономерно се оказва бламиран от легитимните институции на Българското общество. А усилията му да ги пробие с нагласите /от Харвард/ срещу волята на Българския суверен, вече му гарантират още по-голямо блокиране. На практика, така България разполага с частичен министър-председател, който изтървава лостовете за осъществяване на предвидените функции. Както самия Денков признава, при липса на необходимото доверие с ръководството на ДАНС, министър-председателят не е способен да отговаря за националната сигурност, въпреки нормативните изисквания. Всеки добросъвестен гражданин в тази ситуация би потърсил доверие като представи своята оставка. Видно от изказвания от парламента, от ДПС и партия ГЕРБ, всъщност, Денков персонално вече не се ползва с доверие и от парламентарно мнозинство. Крепи се единствено като елемент на сглобка, без която не можело да има парламентарно правителство. И само тези убеждения за политическа безизходица позволяват на Денков да продължава с все повече управленска неспособност, безотговорност и недоверие. Нахално и шарлатански, както Кирил Петков, представяно вече на по-високо академично ниво