Съгласни ли сте президентът, а не парламентът да определя състава на редовното правителство в България

Правителството на Николай Денков вече не е и парламентарно, след гласуваната му вчера оставка -- единодушно от /всички 216 присъстващи депутати/ почти цялото парламентарно представителство. Усилията на лидерите на политическите сили да управляват изпълнителната власт срещу демокрацията задълбочават кризата, вече не само политически, а и конституционно. Сега прилагат конституционни изменения, оспорени ефективно в конституционния съд. И като самият парламент нарушава член първи на конституцията -- блокира произтичането и осъществяването на властта от народа с националните референдуми и си присвоява осъществяването на народния суверенитет -- какви средства има, според Вас, за възстановяване на демократичния ред в държавата?! Може ли да се търпи такова правителство, чиято оставка е приета и гласувана от парламента, сега да упражнява изцяло изпълнителната власт?! Да ограничават правомощията на президента върху изпълнителната власт, когото в България определяме по възможно най-демократичния начин?! Парламентарни представители, които стъпкват и легитимното решение на народа от 2016 г. как самите да бъдат избирани за парламента

Народът си иска Кирчо и Кокорчо - казваш ти. Щото ти си народът, нали така?

Социолог съм, не виждате ли? Кирчо и Кокорчо са с обществено доверие до нивото на Пеевски, както и парламента в цялост.. Би могло да се гласува на референдум(и) по тези въпроси, когато има демокрация. Когато парламентът не нарушава действащата конституция

къде са ти парите? :):):):):)
Най-стандартен трол, социолог бил:):):):)!
Социолозите играят голф на едно място, дето ти не го знаеш.
Ти просто драскаш с надежда.
Ядец, пич, и нъцки :). Мандалото падна.

Това разказваше един от преподавателите по Социология -- че и на таксиметров шофьор да обясняваш с какво се занимаваш, и той веднага ще ти каже че си нещо по-долу от него, а той е отгоре. Имало такава закономерност в отношенията

Моля коментаторите в този блог да се придържате към понятието за добрите нрави

Не виждам. Това което се вижда и с просто око, даже и без да си социолог, е че именно Президентът ги изкопа тия. Той ни ги даде. И ти кво казваш, от позицията на социолог - че хората искат президентът да ги прекара пак?

Президентските правителства в България от 1991 г. доказват именно ефективността на президентската изпълнителна власт по всички направления. Като визирате пак Кирчо и Кокорчо с парламентарното управление, потвърждавате също че има проблем в парламента

Проблем с парламента има да. Ама алтернативата му не е президентска власт. Обяснил съм го с анализи на избирателната система. Ти кво казваш - социолог си бил? И? Нещо по същество да кажеш, а не да говориш глупости - като например да ни даваш за пример Стефан Софиански, колко примерен и ефективен бил.

Визирам ти, че Кирчо и Кокорчо ги измисли именно Румен Радев. Парламетът е дефектен. Президентът също.
И си има причина. Причината е избирателната система. Това се доказва с анализ на избирателната система. Ако избирателната система ражда лоши неща, значи не се занимаваме с личности. Което означава, че не словославим личности.

П.П. На никой нема да казваш, че си бил социолог!

Каква е алтернативата при демокрация се решава от народа! Поръчайте си, ако искате, един-два въпроса в някой от редовните омнибусни изследвания на колеги, в които имате доверие, да се ориентирате. При затруднения с формулировката, може да ползвате и предложената в подзаглавието

Пак сбърка. Нема никаква опция, да ходя при корумпираните ти колеги.

Каква е алтернативата на ПСЕВДОДЕМОКРАЦИЯТА, се решава от математиката за шести клас. По една случайност, разговаряш в момента именно с откривателя на математиката за шести клас. И след като неогова светлост (т.е. моя милост) е сметнал, че алтернативата на псевдодемократичната избирателна система и безкрайните лъжи е единствено и само правилна/демократична избирателна система - значи е така.

Първо се смята. Ако си сметнал правилно, не се ходи при корумпираните стъкмисти, да ги питаш, кое как е. Това са хора некомпетентни. С купени дипломи. И т.н.

Много жалко, че не са ти ясни тия работи и сега ми се налага да ти ги обяснявам.

Представителните стохастични емпирични данни и референдумите са единствения начин за установяване какво иска народа. Преди да се стигне до революция, разбира се. Пак се прилага статистика и математика, но най-напред е необходимо да се постави въпроса

И още една малка подсказка. Не знам, как си си учил уроците и какви уроци изобщо си учил. Обаче! Държавната власт произтича от народа. Не от президента. И не от колегите.

Това трябва да е гарантирано. Ти го прескачаш - отиваш при Президента, отиваш при колегите. Нещо повече - не ти е ясно, че ако държавната власт се състои от един човек, вместо от 240, вече имаш намаляване на произтичането на държавната власт от народа.


Така е според математиката за шести клас. Която не си учил, кога си бил малък.

А математиката за шести клас е единствен авторитет по въпроса. И незаменим. Колегите ти не могат да я заместят. Особено след като и те не са я учили, кога са били малки.

Прочее, президентът като да трябва да я е учил, предвид това, че е завършил математическа гимназия. Но тъй като, както казах, аз съм я измислил тая математика за шести клас, изглежда, че не е била и в програмата на математическите гимназии.

Базисните въпроси, както и мнения са шест милиона. И на кое му викаш "въпроса"? Кой е въпроса - кой от всички?

Как всеки един гражданин от електората, е чул гледните точки "по въпроса"? Защото без такъв дебат народът е на тъмно. Той мисли, че има малко възможности. НО това не е така, ако избирателната система беше правилна/демократична.

Това е така, само защото такава липсва.

Освен това, над главата на твоята гледна точка постоянно и със страшна сила виси един дамоклиев меч - кой брои гласовете?

Кой брои гласовете от референдумите? Кой брои гласовете при социологическите проучвания?

Едно малцинство на власт - избирателните комисии, колегите от соцагенциите. Тези лъжат постоянно.

Така както карат от парламента, въпросът явно отива и към революция, да се наложи властта на мнозинството

Да, движението е към ревлолюция. Или война.

Което става със същото това движение, по добре утъпканите пътеки, и рутинни упражнения, включващи и тия на "колегите" (и колежките). Движението към все повече демагогия, до момента в който народът сам си отрязва главата, защото той така искал. Прочее, преди малко чух по обедните новини на канал едно, че според социологически проучвания, еди колко си процента са виждали или чували за домашно насилие. Т.е. набиват ни в канчето, че най-опасните престъпници не са тия дето не са ни роднини (цигани, наркопласьори които зарибяват децата, и членове на клубове есесовци). Що па един път не се случи да направят и проучване, за това дали има циганска престъпност, организирана престъпност и ОПГ, управляващо държавата и правещо социологическите проучвания?

Властта на мнозинството няма как да я търсиш в посока "властта на президента да е с приоритет пред тая на парламента".

Ако я търсиш? Щото може би не я търсиш. И такива изцепки, когато ти подсказвам как си стигнал до очевидни абсурди, да ми отговаряш, че си бил социолог! Т.е. че продължаваш да извършваш предписанията на казионната наука. Която не е наука а е идеология.

...

НО в случай, че търсиш, моля да ми кажеш нещо относно параметъра МАКСИМАЛЕН ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА.

Другото е, както и сам каза движение към революцията. А както и аз те допълних - пътят към нея, минава през гнусните въпроси, които неизменно задават тенденциозно в една посока (към революция) подчинените на властта социологически агенции.

Изрично президентска изпълнителна власт, не президентска република. Спорно е дали президентската изпълнителна власт не може да се конституира и в рамките на парламентарното управление. Президентът пак е избиран пряко от народа, но предлага състав на правителството за одобрение от парламента. Дали парламентът не може пак да претендира и вот на недоверие.. При равни, независими една от друга власти, които включително могат да се противопоставят една на друга за налагането на съответния дневен ред пред обществото

Виж сега ква сметка ще ти направя!

Имаш 240 депутата в парламента. Хипотетично е възможно да се сменяват всичките при всяко изтичане на мандата от 4 години. За период от 40 години, т.е. това е времето между 30тата и 70та годинна от възрастта на всеки гражданин, за което време се предполага че е годен да бъде депутат - та за период от 40 години, през парламента могат да се извъртят максимум 240 Х 10 = 2400 депутата.

От 6 милиона електорат това са 0,04%.

Какво за тебе означава тая сметка?

Могат да се противопоставят, а могат и да се коалират - нарича се картел.

Тука обаче, пак пропусна най-важното - дори и да са равни и независими една от друга (което е много съмнително), те първо трябва да са гарантирано зависими от народа/електората.

Така че, си представи, че при горната сметка, вместо числото 240 имаш числото 241. Разликата ще бъде пренебрежимо малка.
Следователно ще чакам отговора на горния въпрос, и той ще бъде валиден и за числото 241.

Добре, не знам дали вече се отказа, да изясниш нещата до край - възможно е да мислиш. Гледам друга тема пущаш.
Трудна ли ти се види математиката за шести клас? Според мене е по-лесна даже и от японския език.

Да ти задам следователно още една задачка, която следва от горната.

Ти твърдиш, че двете власти (президентска и парламент са равни). Немам си никак на идея, как точно ще го реализираш това равенство на практика и как ще докажеш, че тези власти са равни дори и приблизително. Но приемам, че си го направил това нещо някак си.

От което следва автоматически, че 50% от властта е на президента и 50% на парламента (приемам че няма в схемата и други бенефициенти).

Съответно, управляваните в движение надолу по йерархията са въпросните шест милиона. 50% от 6 млн. = 3 млн.

Т.е. на 240 депутата съответстват 3 млн. А на 1 президент също 3 млн. И ти сега можеш ли да сметнеш по начина който ти показах, как се променя съотношението на възходящото отношение между електората и съответстващите му власти, така както твърдиш ти че трябва да бъдат зададени?

Значи, пак ти повтарям, какво смятаме (много е важно да знаем именно какво смятаме). Смятаме вертикално отношение. Не хоризонтално. Когато ти твърдиш, че властите щели да се контролират една друга, без да е гарантиран контролът на електората над тях, това е нещо като "честна пионерска".

Вертикалното отношение може да се сметне. Хоризонталното вероятно също може да се сметне, но това нас в момента изобщо не ни интересува. Ти на друго мнение ли си? Изглежда постоянно, че не желаеш, да бъде гарантиран именно контролът на електората над държавната власт, а желаеш да замениш тоя контрол именно с въпросното пионерско обещание, че двете власти щели да се контролират една друга.