С философия как да се поеме най-малко отговорност да се взима най-голяма заплата * не се печели доверие на гражданите за управлението на страната

За разлика от обичания от много жени Бойко Борисов, очевидно, Радев все още не е разбрал какво значи да си алфа-лидер в политическата надпревара. Наред с положителните характеристики, които е усвоил от армейската професия и го изстреляха за президент на България два мандата, от началото и все повече се отличават негативните отпечатъци от военната школовка, които също определят политическото поведение. Умения да се избяга от отговорност /да се скатае/, убеждението че за всичко плаща държавата и там не може да няма /дори с 6% дефицит на бюджета/, и изпълнения тип „слушам и се подчинявам“, които се възпитават през цялата кариера във военната йерархия, явно, са отнели свободата на летец изтребител да разсъждава като водещ политик. Затова Радев се движи едновременно по същите полит.-траектории, които наблюдавахме от неговите предшественици на президентския пост, както относно амбициите за собствен парламентарен проект, така и за осакатяването на президентската институция, започнато от времето на Росен Плевнелиев. Радев дори не подкрепя широко одобряваната сред Българския народ идея за т.нар. Президентска република, след като политическото му бъдеще вече е ориентирано изцяло към парламентарното управление. Като не може още да е президент, противно на впечатленията за хора около него да са се устремили към партия за президентска република, Радев гледа към парламентарна сила единствено по отхвърлената от Народа пропорцион(ал)на избирателна система. За разлика от политически опитния Георги Първанов, Румен Радев демонстрира развитие за постепенно зануляване правомощията на президентската институция в посока към Италианския модел, където парламентът, вместо Народа, избира държавния глава. Логично виждаме Радев като Плевнелиев и във формалните отношения спрямо интересите на Бойко Борисов. Радев бе обявен за ненужен даже със законовите му правомощия по назначаването на главния секретар на МВР, след като Калин Стоянов каза че ще си кара с близкия до него /доскоро/ заместник-главен секретар по време на Изборите; а Димитър Главчев му отне участието във външнополитическото представителство на България при ключовите международни срещи, което иначе Президентът единствен легитимно може да осъществява в периоди със служебен министър-председател. Че Радев незабавно се подчини показва как той се подготвя за ново парламентарно управление на Бойко Борисов. С широко затворени очи за честността на Изборите -- фактът че не пипа Главчев когато очевидно същия няма да пресече купуването на гласове в полза на Борисов -- подобно на Росен Плевнелиев и както направи чрез Огнян Герджиков, Румен Радев отново прокарва следващия управленски мандат на бай Ганьо в България

*
maxilian.blog.bg/novini/2022/10/24/pravitelstvoto-na-radev-ne-samo-uvelichilo-zaplatite-v-prezi.1839880

Ето дефиницията за памфлет от Уикипедиа:
"Памфлетът е кратко публицистично съчинение с голяма изобличителност.[1]
Авторът заема определена гражданска позиция и с риторични средства въздейства на общественото мислене, за да се възприемат определени общи ценности."
Това е същността - с РИТОРИЧНИ средства. А не, Н Е с факти и аргументи-

Гледам да го назоваваме въз основа известното към момента. Да се внесе ориентация за ангажираната с тези проблеми общност

Радев демонстрира какво е да си лош стопанин, с Главчев

Нито във вътрешните, нито във външните работи, Главчев не дава основания, че ще изпълни главната задача на служебното правителство за организирането на честни Избори. И въпреки това, Радев го държи, опитвайки да заблуждава всички, че нямало друг по-разумен избор. Този тарикатлък в политиката никога не остава без последици

В момента Радев отказва да си изпълни собствените отговорности като президент по гарантирането на честни Избори. С Главчев, Румен Радев отвори вратата на купувачите и тартори на контролирания вот. А президентът има възможност да проведе по-задълбочени разговори с не така амбицираните за служебен министър-председател от списъка, да се договори с най-удачния да му/й съдейства с всичко необходимо, вкл. за предложенията на отделните министри. Да поеме легитимния демократичен контрол върху вътрешните и външните работи .. Да приложи действащите /противоконституционни/ изменения на Конституцията с формален служебен премиер, вместо самият да бъде формален и безотговорен президент. Това би направил всеки лидер на негово място, както напр. Бойко Борисов, и виждате как именно в това Радев се различава от тази лидерска роля