Бойкоборисовия подчинителен външнополитически курс затрива стратегическата сила на България в международното пространство

За разлика от САЩ /с Израел/ и Англичаните от една страна, и Руската Федерация от друга, Китай е водещата държава с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, която поддържа мира и сигурността дългосрочно, неотклонно за баланса на планетата. Този цивилизационен курс на най-високо равнище в международните отношения съвпада с фундаменталната посока на Европа като цяло след Втората световна война, Индия и някои по-малки участници, макар олигархията от Брюксел да държи все още Европейския съюз към милитаризма на САЩ и Англичаните, чрез НАТО, дори с цена за глобалната сигурност, опасността от нов разпад на ООН. Проблемът за мира и сигурността с ескалацията от войните в Близкия изток, Сирия и тази в Украйна се разрасна до степен, надхвърляща икономическите интереси в международните отношения, иначе водещ приоритет за политиката на отделните участници. Затова не е достатъчно Китай повече да бъде разглеждан само като голям бизнес партньор и инвеститор за стратегически инфраструктурни проекти, каквито Китайците развиват глобално за свое превъзходство. Има нещо по-важно и висше, което Китай отъждествява на световно равнище за цялото човечество и което е присъщо на по-развитите от хилядолетия цивилизации. Нещо, което липсва сред останалите постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН -- САЩ, Британското кралство, Френската република и Руската федерация. Нещо, което сочи единствения верен и възможен път за преодоляване, излизане от глобалната криза на сигурността, която отделни представители на останалите четири в СС на ООН се заблуждават отново че са свободни да разраснат. Това нещо сега е първото, което и мнозинството в България искаме да се подчертае най-категорично. Ето защо Китайския път е и Български, до голяма степен Европейски.. И когато Китай и Европа започват да търсят нова ера в отношенията помежду ни, във все по-бурните времена, това не е възможно да става, ако сме представлявани само по косвен начин, с Германския канцлер и Френския президент. Повече гласове и инициативи са необходими от Европейските държави за приобщаване с Китайската посока за стабилност, което не се ограничава до материалния икономически интерес на отделни инфраструктурни проекти. Приобщаване с Китайския път не защото Китайците плащат и могат да купят политически тарикати, а защото по него единствено вече може да се развива свободата в международните отношения, от която самите забогатяваме. Свободата, която, след Византийската и Османската империи, СССР, сега САЩ и Англичаните започнаха да ни отнемат. Свободата, като пълноправен член на НАТО и Европейския съюз, да поддържаме активен диалог с Китай на високо и най-високо равнище, така че когато Китайският президент идва на посещения във Франция, Унгария и Сърбия -- по „Великден“ и т.нар. „Велика седмица“ -- да желае и разполага с такава причина и възможност също да се отбие в България

.