Зад поредните мошенически трикове, които наблюдаваме и в ръководството на БПЦ, отново прозират частните интереси на Сакскобургготски

Църквата, а не Българския народ, да си назначава държавния глава на България е основна цел за видни и не така видни елитаристи, в и извън страната, Евромонархическата аристокрация, с Британското кралство, некои Белгийски, Шведски, Холандски и Испански братовчеди на бившия престолонаследник Симеон Сакскобургготски, който никога не е встъпвал в правомощието на монарх, не е коронован и не е полагал съответната клетва, и в крайна сметка се закле официално в името на Република България да стане министър-председател, както се изясни, да вземе каквото може от недвижимите имоти около бившата монархия. Най-гласовито до момента в България неговите монархически интереси се отстяват в Българската православна църква от пловдивския митрополит Николай, който, против действащата Конституция и независимо от правния статут на бившия престолонаследник, го провъзгласи за цар на всеослушание и прокара такъв акт в „Светия синод“ на БПЦ, като че това е самата проповед на вероучението. На г-н Сакскобургготски в Пловдив тогава му прилоша, когато Николай първо го обяви за „цар“ пред всички, видимо загуби съзнание и трябваше да го прикрепят за секунди, да не падне, така че всеки с широко отворени очи можа да разбере на къде отива Силата. Но да се декларира нещо на всеослушание от публична длъжност е повече от това да се подпишеш под него. И тъй като се касае за Пловдивския митрополит, който обяви публично, че не желае и няма да приеме да бъде включван като кандидат за патриаршеския престол, * а заговориха, обаче, че не бил депозирал съответното писмо и неговото име продължавало да се спряга за предстоящия избор, се питаме, възможно ли е наистина митрополит на БПЦ да заявява едно и да прави съвсем друго /?!/. Може ли именно такова лице да получава подкрепа и за най-високия пост на Българската православна църковна организация

Тази седмица бе повдигната темата за връщането на тленните останки на катастрофалния Фердинанд в България, придобила частно-правен характер с оглед Историческото и Конституционно развитие на държавата, правата на наследниците от неговото семейство. Фердинанд свързва България с бившата Австро-Унгарска империя, в резултат от решението на Руския император да се оттегли напълно от влиянието си върху новата Българска корона тогава с Александър Батенберг, след успеха на Българското съединение 1885 г. Фердинанд доказва, че всъщност не е „величество“, след постижението за България на три морета от първата Балканска война,** уж да вземе нещо още повече, в крайна сметка, така загубва всичко. От където тръгва Първата световна война е резултат пак на големите грешници. След поуките от миналото, в т.ч. с преодоляването на монархиите в България и Република Австрия, г-н Фердинанд явно посмъртно е тръгнал да ни обединява наново

*
plovdivskamitropolia.bg/6995-2024-03-18-19-07-12.html

**
bg.wikipedia.org/wiki/Междусъюзническа_война#/media/Файл:First_Balkan_war_-_liberated_territories_1913.png

Той е много пекан. Сега се търси документът, с който той ке отказва да се кандидатира за патриарх. Нема го, но търсенето продължава.

Колю Пловдивски ли? То само това остава...