Липсата на морал в политиката, контролирания -- против либералните ценности -- електорат и про-порционното /дефакто корупционно/ разпределяне на публичните национални и евро- средства затвърждават партията на Ахмед Доган като най-нежелания партньор за управлението на държавата

Благодарение на близките отношения на все още министъра на вътрешните работи с Делян Пеевски и отпускарско ниската избирателна активност на проведения парламентарен вот по отхвърлената от Народа /2016 г./ избирателна система в новото събрание настъпи промяна не само от партия „Величие“, но и с безпрецедентно високия брой депутати на ДПС. Водещото положение на ДПС в парламента го изважда от ролята на балансьор, която Ахмед Доган разиграваше в миналото и Делян Пеевски поде за стабилизация на предходното т.нар. ротационно управление на Бойко Борисов с Кирил и Асен. Развитието на ДПС към един от двата полюса на властта създава нова конфигурация на силите в политическото пространство и се наблюдават изменения в напрежението, посоките и тягата на политическите интереси в процеса, който тази "алтернатива" формира. Вижда се как водещата мотивация за съставяне на ново парламентарно правителство вече е прокарвана от ДПС и независимо от поведението на най-голямата парламентарна сила, ДПС, а не Бойко Борисов, натискат най-много за такова правителство със свое участие. Претенциите на ДПС към властта сега не се съобразяват с десните и левите електорати, а като очакван мандатоносител при случай на неуспех на Борисов с първия мандат. Тази позиция на втора парламентарна сила очертава и какъв е политическия потенциал -- по-скоро липсата на потенциал -- у ДПС да намери партньори за свое правителство. Тъй като почти никой явно няма намерение да участва в разговори за управление с ДПС при втория мандат, Пеевски и хората на Доган правят всичко възможно да влязат като партньор в правителство с мандата на Борисов. Отчитайки неговите недостатъци и слабости към настоящото политическо време, след регистрирания отлив на негови избиратели и загубата му на депутатски мандат, ДПС, начело с Доган и Пеевски, са готови да заиграят дори кючеци, ако може самия Борисов да не се плаши от техните "способности". Бойко Борисов познава Ахмед Доган, беше му МВР с Националната сигурност тогава в управлението на Сакскобургготски, но затвърждаването и непоправимостта като нежелан политически партньор, което самия Доган разви последно и с подкрепата за лидерството на Пеевски, явно идват на Борисов все повече. Осъзнавайки че губи както от правителство на т.нар. „споделена отговорност“, така и с коалиция по втория начин -- тъй наречената некоалиция -- с ДПС, по този начин Борисов изглежда все по-заинтересован от служебното /а не парламентарно/ управление с кабинета на Димитър Главчев -- неговата външна, отбранителна и пр. политики, с които дефакто разполага към момента. Съответно, да се положат всички допълнителни усилия за оказване на натиск в Конституционния съд с Десислава Атанасова, Филип Димитров, Константин Пенчев и пр. за запазване на това статукво, против внесените юридически становища и съществуващата Конституционна практика в България. След като отново има свой председател на парламента, това се очертава всичко, за което Борисов може да мечтае сега, в контекст на потенциалните му претенции и за президентския пост