Две десетилетия в Европейския съюз все още не сме имали представител от мъжки пол в Европейската комисия по настояванията от Брюксел

Претенциите на Урсула фон дер Лайен за алтернативни предложения за кандидат-комисари от мъжки и от женски пол на страните членки могат да бъдат третирани като пожелателно мислене /wishful thinking/ по смисъла на договорните отношения и статута на пълноправното членство на отделните държави в ЕС. Когато страна, от самото ѝ присъединяване, е била натискана всеки път от Брюксел за женско представителство, такова изискване започва да звучи дори скандално. Не може да позволяваме пак председател на Европейската комисията да определя кой да предлагаме от страна на България. С цялото уважение към постижения на представители от единия и от другия пол, просто, няма да има полова равнопоставеност, а ще се затвърди половото неравенство, ако от България бъде предложена отново (и) жена за Еврокомисията. Отделно, не по-малко важен е въпроса за конкретния ресор, с който следва да се ангажира Българския еврокомисар. Където e проблема с дефицитите у Димитър Главчев, очевидно, неизпълняващ пълноценно въшнополитическите приоритети за България, не защото е служебен министър-председател от съкратен списък, а защото не разполага и дори не търси подкрепата на легитимните представителни институции за целта в лицето на президента и парламента. Припомням, Главчев се отнесе до парламента да пита кой да води делегацията на срещата на върха в НАТО, но не и каква да бъде конкретната позиция, която да се представи там от името на България, след като неговата бе отхвърлена изрично от президента. Вече трябваше да е задействана процедура и депутатите да провеждат изслушвания за гласуването кой да бъде Българския кандидат за еврокомисар