Президентът има право да организира широко общонационално обсъждане за намиране на изход от политическата и конституционна криза, която се задълбочава

Всеки държавен глава е отговорен за преодоляване на катастрофалните последици от арогантни и недобросъвестни политици в управлението на страната и това включва упражняване както на  дефинираните по Конституция президентски правомощия, така и на неписаните ангажименти за легитимно противопоставяне срещу разрушителните тенденции. Да осигури възможност за демократично преодоляване по мирен и цивилизован начин на кризата с представителността, създавана систематично от началници на политическите сили в парламента /, които така се пишат все по-големи с все по-малък електорат/, съответно, президентът е на само свободен, а е длъжен да покани повече представители от страната -- както тези от парламента, така и от гражданското общество, видни авторитети -- за публично обсъждане на проблема с легитимността на държавното управление. Независимо дали е Румен Радев, Росен Плевнелиев, Първанов, Стоянов или Желев, при наблюдаваната да се задълбочава криза от Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил и Асен, ДПС, БСП и т.н., всъщност, в България оставаме не само без легитимен парламент, но и без президент, който също не предприема нищо да се ръководи от интересите на Народа

цитат:"Президентът има право да организира широко общонационално обсъждане"

Би ли пояснил - колко широко?

И ти подскавам, как да стигнеш до мерната единца: имаш съотношение, между броя на тия които обсъждат (говорят) и тия които само слушат, защото не са включени в т.нар. от тебе "широко" обсъждане. Т.е. целия електорат. Общонацията де.

цитат:"Да осигури възможност за демократично преодоляване по мирен и цивилизован начин на кризата с представителността, "

Да му пожелаем успех в това начинание! Трябва само да стане визионер. Защото кризата с представителността е всъщност системна криза. Т.е. нужен е визионер, който е способен да сметне системата - каква е де факто и как трябва да се промени. А ако случайно е завършил и математическа гимназия, това ще му е само от полза. Дано да разбира значението на думичките "много" и "малко"! А така също и на думичката колко (много и малко). Също и на думичките повече и по-малко.

И както и ти казваш " е длъжен да покани повече представители от страната". Нека го направи! Електоратът е някъде към шест милиона. Повече, значи повече от половината. А не по-малко. Нали така?

Досега не е провеждано такова публично обсъждане от времето на Кръглата маса. Радев си правеше негови дискусии в началото за проект да се изменя Конституцията, които не бяха публични като цяло. Нямаме протоколи, записи от изказванията там по същество. А има възможност да покани всеки и с оглед на обществената подкрепа, с която се ползва самото президентство, е нормално на тези обсъждания да се изказват също негови представители. Да се формира открит обществен дебат за формата на държавно управление, когато се убеждаваме че парламентарното в България устойчиво се проваля. Като е ясно, че вместо демократично, парламентът започна да произвежда вече недемократично управление

Нали каза, че си социолог - не разбираш ли прости въпроси от математиката?

Математиката по социология веднага ще покаже кое е с повече авторитет и обществено доверие -- парламента или кръглата маса. От данните и към момента се вижда, че повече подкрепа в България има стабилното, отговорно и демократично управление, а не парламентарното. От там нататък е не проста, а сложна и висша математика, и няма как да се обсъжда сериозно без конкретни имена

Имаш свободата да избягаш от всеки конкретен въпрос, защото не разбираш простата математика. По традиция, най-сигурното място е винаги в космоса. Т.е. висшата математика. НО като се излагаш и като ставаш смешен, няма да можеш да убедиш никой. Трябва да се запиташ с каква цел изобщо пишеш.
Тоя филм с нелегитимната и непредставляваща електората кръгла маса, вече сме го гледали. Именно той породи, това което е днес. Вкл. и тоя парламент, който твърдиш, че бил с по-малко обществено доверие. Това са си лично твои твърдения. Ако те подкрепи някой, който се изживява за много разбираш социологията (щото представлява най-вече държавата и целия сегашен батак), това няма как да бъде широка подкрепа. А тясна.

Както и кръглата маса - тясна подкрепа и тесен дебат. Или дебат в тесен кръг, също така може да се каже. После ако пак не се получи, пробвай да агитираш за квадратна маса. А след нея за триъгълна. И накрая вече, може да се появи и някой, който ще ни съобщи, че обществената подкрепа за тъпоъгълна маса е по-висока от загубилата вече обществено доверие кръгла, квадратна и триъгълна. И ще се аргументира с това, че широкото мнозинство нищо не разбира и за това няма думата при, как беше: "широкото национално обсъждане".

Вижте само колко хора са гласували и гласуват за Президент на Република България, и колко вече гласуват за Парламент. Каква е ролята на Президента за преодоляването на подобни национални кризи /?!/. Когато първата работа на парламентарните представители е да напишат в чл. 1, ал. 1 на Конституцията, че управлението е тяхно, очевидно, дебатът за формата на държавното управление не може да се води по същество единствено в парламента. Към края на втория си президентски мандат, без право да се кандидатира отново за поста, Румен Радев сега има и морална основа да постави въпроса където му е мястото. Не като Георги Първанов, пак, след дъжд, качулка. Разбира се, едно е да искаш, второ -- да можеш, а трето и четвърто е да го направиш, да ти го признаят.. Но е съвсем друго и да не искаш, и да не можеш.. Докато се оплакваш от примирение, принизяване на Българския народ, самият -- дето са те избрали за президент -- да склоняваш главица. Това -- да гледаме как и Румен Радев подмолно работи за парламентарното управление с неговите лични планове за по-нататъшна политическа кариера -- фактически, е най-катастрофалното в отчаянието на безизходицата, където парламентарните началници непрекъснато въвличат страната

Говориш за "общонационално обсъждане за намиране на изход от политическата и конституционна криза, която се задълбочава".

С това съм съгласен че трябва да стане. След това ни вкарваш в дилемата - да е парламента или да е президента. Отхвърляш парламента и ти остава президента. И той трябвало да организира нова кръгла маса.

С това не съм съгласен.

Нещата трябва да се изясняват. Ако говориш за широко национално обсъждане, те питах, колко ти е широтата на въображението. И без да е голяма, трябва да си запознат, че българският електорат е към шест милиона.

Колко човека си представяш че ще бъдат на кръглата маса? Какъв процент са те от българския електорат?

След като си отговориш на тия въпроси, разбираш веднага, че не предлагаш широко национално обсъждане. Ти лично.

Не че не можеш, т.е. че нямаш право. Ако знаеш, винаги имаш право. Имаш, както повтарям постоянно един реално действащ обществен механизъм. Който е в развитие. Развитието е в посоката, която е указал и поетът "У нас животът се обърка, моторът не работеше добре, започна подозрително да хърка и спре.".

Та в тоя механизъм, конституцията е напълно различен закон от законите които пише елитът на власт. Т.е. по време на Магна харта, това е бил кралят. А сега е Парламентът. С какво се различава конституцията от стандартните закони. Нея принципно я пише долното йерархическо ниво и я налага на горното. Следователно не може парламентът да пише Конституцията. Тия които са на власт винаги напишат закона така, че управлението да е тяхно. Но това не е конституция.

И така, връщаме се в Англия през 13 век, да видим, кво се е случило, за да разберем, какво да правим днес. С Конституцията.

Бароните са второ йерархическо ниво, непосредствено под Краля. Това означава, че са относително малко. Именно това че са относително малко им дава възможност да се организират. Повечето хора, т.е. ако вземем твоят термини "широко обсъждане" могат да взимат решеиня единствено и само чрез гласуване. За разлика от краля - той решава сам.

Тоя процес на гласуването представлява налагане на волята на мнозинството над тая на малцинството. Което е дискриминирано. Но управлението на краля е обратното - дискриминиране на волята на мнозинството.

Проблемът с развитието на тоя механизъм се възпроизвел (защото тоя проблем нараства и постоянно се възпроизвежда и поставя на дневен ред), през седемнадесети век в Англия, когато се появила и долната камара на общините. Т.е. процесът за налагане на волята на мнозинството над тая на малцинството на власт слязъл надолу по йерархията. И се оказало, че многото хора не е лесно да я вършат тая работа (да обсъждат широко). Проблемът е в това че са много. Т.е. колкото е по-широко обсъждането, толкова по-невъзможно става обсъждането. А трябва и да се гласува.

Така че не е достатъчно, да кажеш, че искаш широко обсъждане. Трябва да кажеш как да стане това. Защото чрез кръгла маса, явно не става. Тука трябва да предложиш механизъм за обществена организация, който да дава възможност за широк обществен дебат.


В момента имаме липса именно на такъв обществен механизъм. Казва се избирателна система също така - именно тя е лоша. Така че не се аргументирай с резултатите от лошата избирателна система. Или ако искаш можеш да не послушаш какво ти казвам. Така както и всички останали. Но, както ти казах, поетът ти е казал. фундаменталните процеси си се развиват. Моторът не работи добре и се сбъгясва все повече. А това означава, че тия дето се имат за големи умници, скоро ще почнат да падат от високото като зрели круши. Сторшеният мотор ще продължи да си търси майстора. Т.е. става дума за личността в историята, която задължително се появява когато му дойде времето.