Изказване от преди три месеца, което трябваше да е преведено на повече езици

Цитирам дословно, в превод от Английски, от неговия „Ютюб“-канал ::

youtube.com/shorts/5ZmaSaqWo64

Озаглавено :: „Истината За Военно-Промишления Комплекс  Работни места срещу Война“

Наполитано: „Така че, ще ви бъде трудно да намерите член на Конгреса, който не представлява географска област, в която съществува този Военно-промишлен комплекс. Така има този подсъзнателен и реален натиск върху члена на Конгреса да продължи да гласува в подкрепа на военнопромишления комплекс въз основа на теорията, че това осигурява работни места за нейните или неговите избиратели. Това е осъдително по мое мнение. И затова Американското правителство води толкова много войни“

Наполитано визира Конгресмени, които не са свързани по друг начин -- чрез акции в собствеността, допълнителни фирми и пр. -- с предприятията от Американския военно-промишлен комплекс и нямат личен материален интерес да гласуват в тяхна /своя/ полза. Водещите медии и журналисти от пространството на НАТО избягват да говорят за големия ръст на печалбите на тези Американски предприятия от началото на Украинската война, въпреки че те се оказаха най-печеливши. Натрупали са се опашки от чакащи клиенти на ред за доставки след години по договори за милиарди, докато страните от НАТО са принудени да "утилизират" наличните им оръжейни системи в Украинския фронт. Ескалацията на напрежението повиши рязко тенденцията за въоръжаване и САЩ започнаха да оказват натиск върху съюзниците да отделят все повече от БВП за военнопромишления комплекс. При обсъждането на проблема отвъд океана, което се наблюдава в Интернет, изтъкват реч на президента Айзенхауер от 1961 г. и тук цитирам, също, в превод, основна част от нея ::

avalon.law.yale.edu/20th_century/eisenhower001.asp

Айзенхауер: „Това съединение на огромен военен състав и голяма оръжейна индустрия е ново за Американския опит. Влиянието като цяло -- икономическо, политическо, дори духовно -- се усеща във всеки град, всеки Щатски парламент, всеки кабинет на Федералното правителство. Ние виждаме императивната необходимост за това развитие. И все пак не трябва да се проваляме в разбирането за неговите гробни последици. Нашия тежък труд, ресурси и препитание са изцяло включени; такава е и самата структура на нашето общество“