Банковият сектор може да се ангажира с принос в обществена полза от картелираните /мълчаливо/ банкови надвземания с лихвените ставки и размера на платежните такси

Има ли по-добра експертиза, от банкерската, за това какви точно реформи е необходимо да се направят в конкретни структури и звена, така че оптимизацията и скока в ефективността да повиши заплащането на заетите там служители ?! Когато е ангажирана с определен финансов ресурс в обществена полза целенасочено за подпомагане на постъпленията в бюджетната сфера, банкерската експертиза за належащи реформи е редно да се заявява формално за разглеждане от Министерския съвет и парламентарните представители, за реализация на дефинирани мерки, след обсъждането и обществения дебат. Всъщност, без да е пряко ангажиран с конкретни финансови средства, Банковият сектор участва непряко в бюджетната процедура чрез изявления и публични позиции от страна на БНБ и представители на други банки. Но прякото участие с конкретни предложения за управленски и административни реформи ще отличи положителен Български опит в контекст на практиките, които вече се наблюдават все по-разпространено из Европейските държави, изпитващи аналогични финансови дисбаланси. Банките, с техен нов фонд в обществена полза, формиран, например, от половината им нетна печалба, като цяло, биха гарантирали и че тези средства се разходват ефективно, ако същевременно имат право да участват с предложения и препоръки за управленските реформаторски решения. Самото ангажиране на извънредни банкови средства за държавния бюджет предполага да се конституира допълнителна страна от бюджетната процедура, чиято експертиза в случая има голям потенциал за принос към управлението на публичния сектор. Иначе, не е оправдано извънредно облагане за парите от банките, да бъдат изземвани, да продължават да изтичат от държавния бюджет като от пробита каца, без реалeн резултат от повишаването на бюджетните заплати над инфлацията и ръста в икономиката