Ултрамаратонът на държавното управление явно тепърва започва

Макар и слабите министри, които отдавна са загубили обществена подкрепа и следва да тежат на служебното управление, това че Андрей Гюров все пак поема отговорността за дейността на правителството като цяло изглежда му дава възможност да преодолее първоначалните грешки и тепърва да се освободи от излишния баласт. Той, например, следва да осъзнае колко по-удачно е за него, за България и Европа като цяло да си сътрудничи във външнополитическата сфера със президента Йотова, отколкото с неин утвърден политически опонент.. Според мен, Гюров следва да се ориентира и /, макар самият да не е ходил в казармата, / колко по-разумно и перспективно от гледна точка на сигурността в областта на отбраната е да се разчита на действителни и безспорни лидери във военната професия, отколкото на малки и дребни духом хора, готови да приклякват без умисъл и разсъждение каква е правилната позиция към момента. Иначе, България не помни за министър на финансите досега да е назначаван човек, който вече е подавал оставка от партийната организация като дисидент срещу разгласените там корупционни престъпления и няма как, все още, да се очакват проблеми за министри, които не само са изпълнявали такава длъжност, както в Енергетиката, но и след това са се явили и са спечелили Мажоритарните избори за доверието на Българските граждани. Доверието както винаги е най-важното за Демократичната власт и що се касае до Българското общество, а не просто на Президента или в Парламента, съответно, следва да се види и да се усети изменението в сравнение с катастрофалното падение от правителството на Росен Желязков по фундаменталното направление. Доверието, което, след като загубиш, както винаги и никога не е възможно отново да възстановиш. И което зависи само и единствено от това дали говориш и правиш Истината

ще омете (с език) най-кирливите ъгли и Крали Марко ще дойде на бял кон.