Склонността на досегашния президент да разчита на подадени решения със затворен код създава впечатления за отношенията му с Американците като на вербуван с вербовчици

Петроханската рейнджърска група не е могла да бъде реализирана без знанието и съгласието на председателя на ДАНС, по това време Пламен Тончев, предложен и назначен от служебното правителство на Румен Радев с ген. Стефан Янев. Отношенията между Тончев и Радев след това са в рамките на законовата уредба и президентът е получавал съответните писмени и устни доклади от председателя на ДАНС за всичко така значимо, като охраната на Българските териториални граници посредством въвеждането на нов тип публично-частно партньорство, позволяващо да се привлекат частни инвестиции за нови технологични средства и методи,  за закупуване на скъпи дронове и информационни системи за наблюдение и контрол. Румен Радев, съответно, е знаел за допускането на частна организирана и въоръжена група да се базира дългосрочно за охрана на Българските граници в Петроханския регион и мълчанието му до момента по въпроса с липсата на опровержения от негова страна потвърждава че той крие истината. Същевременно, липсата на въпроси и интерес от страна на близките до ПП-ДБ водещи медии и журналисти е очевидна с усилията на същите да прикриват истината за срастването между частни интереси с държавната власт и политически субекти като Васил Терзиев и партията им на Зелените. Това очертава цялото широко поле на обществени отношения с т.нар. публично-частни партньорства, заложени наново в политическата програма на Румен Радев като основа за по-нататъшното му управление. * Радев, очевидно, смята да продължи да развива такива партньорства, без да отговоря за отчет на опита, който вече е натрупал с пилотни проекти, като Петроханската рейнджърска група

*
Цитирам дословно от документа:

progresivnabulgaria.com/api/view/program-pdf

„Ще ускорим изграждането на транспортни коридори чрез публично-частни партньорства“, стр. 16

„Ударно развитие на транспортната инфраструктура с привличане на публично-частно партньорство“, стр. 18

„Създаване на нова правна рамка за публично-частни партньорства“, стр. 20

„Създаване на нова правна рамка за публично-частните партньорства“, стр. 33

„Засилване на публично-частното партньорство при реализиране на значими инфраструктурни проекти в отделните региони“, стр. 72

„Привличане на частни инвестиции чрез публично-частни партньорства“, стр. 77

„Стимулиране на публично-частни партньорства с цел изграждане на модерна инфраструктура и въвеждане на устойчиви икономически модели“, стр. 84

„Прилагане на публично-частни партньорства при инвестиции в спортни комплекси и съоръжения“, стр. 136