Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2023 18:16 - Тетралектика, философия и естествзнание
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 11436 Коментари: 1 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Това е статията ми в: Сборник доклади от Международнатата научна конференция "30 години специалност "Философия" във ВТУ "Св. св. "Кирил и Методий" - 17-18.11.2022г., Велико Търново ТЕТРАЛЕКТИЧНАТА ЛОГИЧНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ФИЛОСОФИЯТА И ЕСТЕСТВОЗНАНИЕТО Резюме Цветан Павлов Иванов Появата на логиката е предпоставка за раждане на човешкия разум, а разумът е основание за развитие на логиката, след превръщането на едното чувствено, животинско мозъчно полукълбо (лявото) в логично.Това разваля функционалната симетрия на животинския чувствен мозък и той придобива асиметрична функционалност, с чувствено дясно полукълбо и логично ляво, което превръща неразумното животно в Homo Sapiens. Придобивайки логично полукълбо първобитния човек продължава да използва чувствената си алогичност като върви към развитие на логиката. След появата на философията на определен етап от нейното развитието се раждат частните науки и започват самостоятелни аналитични изследвания като натрупват доказан научен материал, отделяйки се от философията. Съвременната наука е натрупала достатъчен научно-технически eмпиричен материал, необходим за направа на философски синтез, което е принципно осъществяване на логичната връзката между философията и естествознанието. Една важна предпоставката за направа не само на логичната връзка между философия и естествознанието, а и за разкриване на Всеобщия философски закон е обективното откриване от физиката на антиматерията, управлявана от Антисиметрията. Това откритие е предпоставка за удвоява Диалектиката на природата, което я доразвива в Тетралектика на природата и прави философията доказателствена наука при взаимодействието и с естествознанието. Тетралектичните системи и антисистеми от обективни и субективни противоположности и антипротивоположности са навсякъде в материята и антиматерията, човека и обществото, което прави света парадоксален и оксимороничен, но единен и единствено възможен. THE TETRALECTIC LOGICAL RELATIONSHIP BETWEEN PHILOSOPHY AND NATURAL SCIENCE Summary Tsvetan Pavlov Ivanov The emergence of logic is a prerequisite for the birth of human reason, and reason is the basis for the development of logic, after the transformation of one sensual, animal cerebral hemisphere (the left) into a logical one. This breaks the functional symmetry of the animal sensual brain and it acquires an asymmetric functionality, with a sensual right hemisphere and a logical left, which turns the irrational animal into Homo Sapiens. Acquiring a logical hemisphere, the primitive man continues to think with his sensual illogicality, going towards the development of logic. After the appearance of philosophy at a certain stage of its development, the private sciences were born and began independent analytical studies, accumulating proven scientific material, separating from philosophy. Modern science has accumulated sufficient scientific and technical empirical material, necessary for making a philosophical synthesis, which is basically the realization of the logical connection between philosophy and natural science. An important prerequisite for making not only the logical connection between philosophy and natural science, but also for revealing the Universal Philosophical Law is the objective discovery by physics of antimatter governed by Antisymmetry. This discovery is a prerequisite for doubling the Dialectic of Nature, which further develops it into a Tetralectic of Nature and makes philosophy an evidentiary science in interaction with natural science. Tetralectic systems and antisystems of objective and subjective opposites and antiopposites are everywhere in matter and antimatter, man and society, making the world paradoxical and oxymoronic, but unified and uniquely possible. Keywords: philosophy, natural science, logical, dialectic, tetralectic ТЕТРАЛЕКТИЧНА ЛОГИЧНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ФИЛОСОФИЯТА И ЕСТЕСВОЗНАНИЕТО Цветан Павлов Иванов Появата на логиката е основание за раждане на разум при превръщането на едното чувствено животинско мозъчно полукълбо (лявото) в логично. Придобивайки логично полукълбо първобитния човек продължава да използва алогичната си животинска чувственост и да върви към развитие на логиката.Така появата на логиката е предпоставка за раждане на човешкия разум, а разумът е основание за развитие на логиката, след превръщането на едното чувствено, животинско мозъчно полукълбо (лявото) в логично.Това разваля функционалната симетрия на животинския чувствен мозък и той придобива асиметрична функционалност, с чувствено дясно полукълбо и логично ляво, което превръща неразумното животно в Homo Sapiens. Откритието на функционалната асиметрия на човешкия мозък е направено от американския неврофизиолог Р. Спери, който получава нобелова награда за него през 1981 год. Придобивайки логично полукълбо първобитния човек губи синхрона на чувствената си алогичност, с която действа рефлекторно и създава инстинкти като започва противоречивото си развитие на мисленето с борба между животинската чувственост и човешката логика за надмощие, което развива мисленето на човека. След функционалното асиметрично раздвояване на единния чувствен животински мозък, мисленето на Разумния човек се разделя на чувствено (алогично) и логично, а логичното мислене на аналитично и синтетично. Така че разкритото от биолозите на системното развитие на нервната клетка и постигане на централна нервна система с две мозъчни полукълба, функциониращи в чувствен синхрон при бозайниците, е предпоставка за поява функционална асиметрия, която е открита от Р. Спери и прави човека разумно същество. С появата на първата човешка цивилизация, преди около 12 хиляди години и формиране на философските категории се ражда философското обобщено мислене върху фона на празнината на познанието. Това допринася древните философи, без научно познание да започнат търсенето на всеобщата истина за света и да предлагат какви ли не обобщаващи модели за съществуването, развитието и неговото управление, но тази истината си остава неразкрита и до днес. На определен етап от развитието на философията се раждат естествените науки и започват самостоятелни аналитични изследвания като натрупват доказан научен материал, отделяйки се от философията. През 19 век се ражда научната философия с материалистичната Диалектика на природата на Фр. Енгелс. При недостатъчно естествено-научно познание диалектиката няма възможност да реши повдигнатите от философията въпроси и сама потъва в противоречия. През следващия 20 век естествознанието е във възход и създава огромен научно-технически потенциал, а физиката открива антиматерията и започва самостоятелно търсене на първичното начало на света и силите, които го управляват. Така физиците разбиват неделимия Демокритов атом, като разкриват химическия материален атом съставен от три елементарни частици: протон, електрон и неутрон. По-късно откриват стотици елементарни частици и античастици като правят неуспешни опити за създаване на физико-математически обобщаващи теории за същността на света и силите, които го управляват. Съвременната наука е натрупала достатъчно научно-технически емпиричен материал необходим за направа на философски синтез, което е предпоставка за принципно осъществяване на логичната връзката между философията и частните науки. Естествознанието създаде чрез частно-научния логичен анализ изобилието на доказан научен материал и физиката се опита да го обобщи в Теория на всичко, но тя не успя да надхвърли аналитичния си характер. Философията търсеща открай време на всеобща синтетична теория без научното познание, а само с разливащата се същност на думите, също не успя не само да я намери, но не успя да постигне и синтетичната философска логика на думите, за да обясни своята същност и същността на света. Една важна предпоставката за направа не само на логичната връзка между философия и естествознанието, а и за разкриване на Всеобщ закон е обективното откриване от физиката на антиматерията предсказана теоретично през 1928 година от П. Дирак и откритата през 1932 год. първата античастица позитрон от К. Андерсън , управлявана от Антисиметрията. Антито предполага удвояване на диалектичните противоположности, което превръща Диалектиката на природата чрез Антисиметриятя в Тетралектика на природата и прави философията доказателствена наука с подкрепа на естествознанието. С Тетралектичното развитие на Диалектиката, философията постига своето обобщаване като Всеобщ Тетрасиметричен закон на еволюцията, с което противоположностите стават 4 на брой и се явява основната дефиниция: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят като Противоположно на противоположностите. Тетралектичното развитие на философията води до разрешаване на повдигнатите въпроси от нея, което е повод за разкриване на нови периодични закони, аналогични на Менделеевия, във физиката, в органичната химия и геометрията, а нейните системи обясняват цикличността, периодичността и същността на симетрията и мн. др. Следователно откритите и доказани обективни закономерности от естествознанието, не само допринасят за развитието и удвояване на Диалектика на природата като я превръщат по необходимост в Тетралектика на природата, но правят и неизбежно превръщането на диалектичното мислене в Тетралектично. Защото дуализма на диалектичното мислене води до възможността за абсолютен мисловен свят, където всяка диалектична противоположност се превръща в абсолютна и забранява, каквото и да е друго съществуване на света поради невъзможността на диалектичните противоположностите да се раздвояват и да превръщат една в друга. Например, ако направим мислен опит само с чистото абсолютно добро като основа на света, то го превръща в абсолютно добър свят и не остава място за злото. Същото превръщане се извършва, ако само злото е основа на света. Защото двете диалектични противоположности не могат да се превръщат една в други като се раздвояват. Така е с всички обективни и субективни диалектични противоположности, но светът, в който живеем съществуват както съвместно, така и разделени и раздвоени противоположностите като доброто и злото, положителното и отрицателното и т.н., което го прави относителен. Народа отдавна е забелязал раздвоявянето на провоположностите като е казал, че: „Много добро не е на добро и Всяко зло за добро”, но няма обяснението, защо е така. При това положение е уместно да зададем въпроса, на какви закони се подчинява света, за да се покрива неговата реална действителност на материално съществуване и развитие с противоположната му същност? След откриване и доказване на съществуването на антиматерията и антиатома на водорода от физиците, установявам, че има обективно Тетралектично удвояване на противоположностите като всяка елементарна частица има противоположен огледален антидвойник и процеса се управлява от Антисиметрията, което надхвърля мисловните и обяснителни рамки на диалектиката. Появява се нова удвоена Тетралектична логика, при която има абсолютна полярност към диалектичните противоположности изразена от определението Противоположно на противоположностите, което е в единно законово отношение както за материята, така и за антиматерията. Затова при среща на материята с антиматерията се стига до пълно унищожение и на двете или превръщането им във фотони, което забранява съвместното им съществуване, но съвместно съществуване само на материални антидвойници, като отражение на това явление, има както в нашия материален свят, така и в антисвета. В нашия материален електромагнитен атомен и веществен свят или нашата Вселена, явлението Енантомерия или огледални антидвойници, подчиняващо се на Антисиметрия, се среща почти навсякъде. Има ги в изобилие във физичните материални структури, химичните, биологичните, при човекът и обществото. Нагледна енантомерия са двете човешки ръце, химичните органични асиметрични (хирални) молекули, противоположните спирални черупки на морските охлюви, алфа и бета аминокиселините и мн. др. Така че явлението енантомерия в нашия материален свят е отражение на антиматерията, Антивселената и антисвета като форма на огледални двойници, които се различават с много малката деполяризация на материалните антидвойници един към друг, което пренася като отражение и запазва зловредната анихелационна унищожителна същност. Затова При Енантомерията между двете не протича унищожителна анихелация, но едната е с намалени възможности за действие. Например живата материя на Земята е съставена сама от 22 алфа-леви аминокиселини и подмяната само на една от тези аминокиселини с дясна антиформа, води до болестно състояние или смърт на живия организъм. Лекувани са бременни жени в САЩ със смес от двете огледални форми на химическо съединение и то нанесло смъртоносни поражения на тези жени. И когато премахнали вредната антиформа и използвали само другата лечебна форма не се появили странични зловредни действия на лекарството. Логично е да допуснем, че живата материя в антисвета ще бъде съставена само от десни бета-аминокиселини, а левите ще бъдат вредни. Тези слаби отклонения в полярността на енантомерите се проявяват в действията при огледалните двойници както в съществуването и развитието на материалните структури и форми, така и в съществуването и развитието на антиматериалните структури и форми. Между материята и антиматерията поляризацията е абсолютна и също се управлява от Антисиметрията, което ги прави несъвместими заедно поради анихелацията, която ги унищожава и ги превръща в лъчение. При диалектичните противоположности поляризацията е нормална с определена количествена разлика, което позволява света да съществува и се развива количествено. Така че съществуват трите вида поляризация на противоположностите: абсолютна при материалните и антиматериалните огледални двойници, забраняваща съвместното им съществуване; нормална поляризация при диалектичните противоположности, която разрешава съществуването и развитието на света и антисвета поотделно и слаба поляризация, която изключва активността на едната противоположност при енантомерите, а другата остава активна. Описаните процеси и явления между противоположностите, е свързана с Тетралектичността на материята и антиматерията, а в основата на Тетралектичноста стои симетрията като шест основни вида. Шестте основни вида симетрия са определени от взаимоотношението на симетрията и асиметрията на четирите основни категории на материята и антиматерията, които са основни и за естествознанието: Качество, Количество, Форма и Посока. Основните видове симетрия са: 1. Огледално- равна симетрия: См. Качество, См. Количество, См.Форма, Ас. Посока 2. Антисиметрия: Ас. Качество, См. Количество, См. Форма, См. Посока 3. Преходна симетрия: Ас. Качество, Ас. Количество, См. Форма, См. Посока 4. Неравна симетрия: См. Качество, Ас. Количество, Ас. Форма, См. Посока 5. Междинна симетрия: Ас. Качество, См. Количество, Ас. Формата, См. Посока 6. Дисиметрия: Ас. Качество, Ас. Количество, Ас. Форма, См. Посока При Антисиметрията има поява на ново качество или асиметрия на качеството без количествена промяна, само с промяна на посоката с поява на ляво и дясно, което я прави посоката симетрична. Една от големите загадки на посоката, обратно на останалите категории, които при асиметрия са равностойни, а при симетрия са различни. Посоката когато е равностойна (няма ляво и дясно) е симетрична, а когато е не равностойна и възниква ляво и дясно тя е симетрична. С тази си същност тя ограничава съществуването както абсолютната симетрия с Огледално-равната симетрия, така и съществуването на абсолютната асиметрия с Дисиметрията, което е забрана на Абсолютното съвършенство но разрешено движението от Огледално-равната симетрия към Дисиметрията и обратно. С разгадаването на пълната същност на посоката, което предстои, са свързани и мн. др. философски истини. Преходната симетрия е свързана с получаване на новото качество при промяна на количеството, което диалектиката е разкрила, но не разбра, че то е рожба на симетрията. Категориите Качество, Количество, Форма и Посока са основни както за естествознанието, така и за философията, което определя и систематизира нейния материалистичен характер да разкрива общите Периодични закони на естествознанието и Всеобщия Тетрасиметричен закон на еволюционното развитие и управление на материалната и антиматериалната същност на света. Идеите на българските социалистически философи се оказаха с върхови постижения като съдържание на истината за съществуването, развитието и управлението на света. „Теория на отражението” на Т. Павлов е с епохално постижение в правилното търсене на прозрението на Ленин за съществуването на протоотражението и разкриване удвояването на мисленето. Западните философи нито я разбират, нито я признават заради нейният материалистичен характер, защитаващ истината за реалната материална действителност на света, а заразява чистите бели полета на философията с едностранчивата процесиална философия или края на историята или изобщо отричат философията. А. Поликаров с материалистичните си философски възглед за физическата същност на микросвета на елементарните частици и космологията на мега света, както и произведенията му свързани с материалистичната теория на познанието е другия колос на социалистическата материалистична философия в България. Н. Ирибаджаков с историческите материалистични критики на идеализма в своята книга „Критика на метафизическия разум”, „Демокрит смеещият се философ” и плеяда други историко-материалистични произведения. К. Томов учен и философ с най-доброто интуиционно мислени и бързо реагиране с разбиране на новото познание като обвързва аналитичната логика на естествознанието с обобщената синтетична логика на философията в произведението си „Резумално-изоморфния принцип”. Българските защитници и историци на философията по времето на социализма със своите материалистични изводи и заключения като: В. Проданов с „Философия на Бъдещето”; С. Гановски с „Кратка история на философията”; Р. Радев с „История на античната философия”, „Сократ” и „Аристотел”; А. Кътов с „Ядрото на диалектиката”; Л. Сивилов с „Философията, философите и философстването” и „Системното познание”; И. Райнова с „Философията на 20 век”; Е. Панова със „Старата” диалектика против „новата” метафизика” и още много други български философи и учени с материалистични възгледи подкрепяха и обясняваха материализма в социалистическа България, с което вярата в мистиката и религията спадна под 15 %, а народа се облагодетелстваше от реализма на социализма и живееш добре, образован безплатно, лекуван безплатно с развито селско стопанство и промишленост като конкурираше запада в много сфери на живота, което съвременната неокапиталистическа демокрация унищожи, но българския дух е неунищожим. Един от добрите материалистични философи, с който имах връзка през 80 години на миналия век, Сава Петров бе най-близо до истината за логическото обвързване на философията с естествознанието. Още в заглавията на неговите произведения е зашифрирана тази връзка: „Понятия за обективно и субективно”, „Логическите парадокси във философска интерпретация”, „Методология на субстратния подход”, „Квантовата механика (1927 - 1987), интерпретации и алтернативи”, „Доминанти във философията и науката”. В „Логическите парадокси” той постига едно важно логическо прозрение за същността на антиномиите на Кант и парадоксите като допуска, че виновник за антиномичните противоречия и парадоксите може да бъде несъвършенството на нашето мислене или още неоткрити обективни закони: „И все пак въпреки безоблачните хоризонти някакви скрити съвършенства на нашето познание или още по-скрити закономерности на обективния свят са подготвили коварната клопка” . (Петров, 1971, 108) – на парадоксите. С. Петров е оптимист като допуска, че все пак антиномичните противоречия са разрешими, а парадоксите разбираеми: „Няма още такъв случай специалисти от частните науки да са допуснали, че логически противоречиви теории или логически противоречив съждения могат да изразяват трайни истини на обективния свят. По изключение се допуска съжителство на взаимно изключващи се истини, прилагани при едно и също отношение при незрели теории характерно за преходен период”. (Петров, 1971, 195) Парадоксите на свата, в който живеем са забелязани и разглеждани още от древните философи и пръв се занимава с тях Аристотел, но и до днес не е намерено обяснението за тяхното съществуване, а те са безбройни и ги има във всички области на познанието. Ето някой от тях: на Ахил и костенурката, на движещата се стрела, парадокса на близнаците, на бръснаря, на дилемата на крокодила, на Хенкел, на слабото Слънце, на осъдения на смърт, на Демонът на Максуел, на момче или момиче, на дядото, на лампата на Томсън, на Галилей, на безкрайната сила, на Жорден, на времевия кунтур, на Бурадиновото магаре, на Мур, на Ръсел , на Ферми, на Айщайн-Подолски-Розен, на Квантовия гълъб, Котката на Шьодингер, на Монти-Хол, на Полчински, на хедонизма, на нетолерентността, на лъжеца, на неопределеността и мн. др. Като прибавим към парадоксите и оксимороничността на двете изключващи се по между си противоположности: много малко, тъжна радост, бързай бавно мн. др., света става прекалено рехав и неистината лесно плува отгоре потискайки истината. Тази многобройност на парадоксите и тяхното разпространение във всички области на философското и научно познание за света логично ни доказва, че причината за тяхното съществуване е всеобхватна закономерност, която ги ражда, за която загатва С. Петров. Истинската причина е Тетралектичността на материалния и антиматериалния свят, в който противоположностите и антипротивоположностите се раздвояват, за да се удвоят. При това раздвояване и удвояване на противоположностите и антипротивоположностите се появява и тяхната парадоксалната и съвместима оксомороничност. Възможността да се появи Всеобщия Тетрасиметричен закон на еволюционното развитие точно в България е свързана с величината на върховите постижения на нашите философи материалисти подготвили почвата чрез интердисциплинарното познание между частните науки, за да се постигне новата методология на разбиране и обединение на аналитичната логика на естествознанието със синтетичната философска логика. „Без анализ няма синтез” (Eнгелс, 1975, 199) – едно велико прозрение на Ф. Енгелс изпреварило времето с 2 столетия на истинското обединение и разбиране на тази гениална сентенция. Първоначалният философски синтез ражда аналитичното частно познание, за да изследва материалната и антиматериалната реална действителност и да захрани философията с емпирични доказателства, върху които философите да размишляват и да създават нейните синтетични изводи. Енгелс и в тази посока се оказал гениален. „Каквато и поза да заемат природоизпитателите, философията господства над тях.” (Eнгелс, 1975, 108). Следователно точно тези логични взаимоотношения между философията и естествознанието превръщат в Научно Чудо Философията, която решава собствените си проблеми и намира отговора на своя Основен въпрос заедно с физиката, като разрешава и нейните проблеми за протоматерията и протоантиматерията. Всички научни и философски постижения ще бъдат безсмислени, ако не се правят в името на човека и общественото му социално развитие като му осигури цялото необходимо време за неговото развитие и повишаване съзнание му. Така Научното Чудо Философия е причината нашата цивилизация да има бъдеще, а философията да придобие характеристика на Космическа величина. Литаратура 1. Авдиев В. 1977. История на Древния Изток. София: Наука и изкуство 2. Азимов А. 1989. Пътеводител в науките. Биологически науки. София: Наука и изкуство 3. Андреев И. 1982. Произхождение чоловека и общества. Москва: Мисъл 4. Антология 1. 1994. Европейска философия ХVІІ-ХVІІІ в. София: Св. Климент Охридски 5. Антология 2. 1996. Европейска философия ХVІІІ-ХІХ в. София: Св.Клмент Охридски 6. Богомолова А., Мельвиля Ю., Нарского И. 1977. Съвременна буржоазна философия. София: Наука и изкуство 7. Вавринчик К. 1985. 2000 години спор за бъдещето на човека. София: Народна младеж 8. Василев Г. 1975. Буржоазни възгледи за бъдещето на човека. София: Наука и изкуство 9. Василев Н. 1986. Как е възникнал човекът? София: Наука и изкуство 10. Василев Н. 1985. "Портрет" на човека създал самия себе си. София: Партиздат 11. Василев С. 1979. Отражение, познание, практика. София: БАН 12. Велчев П. 1978. Диалектика и научно познание. София: Партиздат 13. Гановски С. 1983. Кратка история на философията. София: Наука и изкуство 14. Гладков К. 1975. Атомът от А до Я. София: Техника 15. Голман Д. 2000. Емоционалната интелигентност. София: Кибеа 16. Горскй Д. Н. 1985. Обобщение и познание. Москва: Мисъл 17. Григулевич Й. 1979. Инквизицията. София: Партиздат 18. Дельз Ж., Гатари Ф. 1995. Що е философия? София: ИК "Критика и хуманизъм" 19. Динев В. 1985. Определение на категориите структура и функция и тяхното значение. София: Наука и изкуство 20. Дубинин Н. 1985. Какво е човекът? София: Наука и изкуство 21. Енгелс Ф. 1976. Анти - Дюринг. София: Партиздат 22. Енгелс Ф. 1975. Диалектика на природата. София: Партиздат 23. Енгелс Ф. 1971. Произход на семейството, частната собственост и държавата. София: БКП 24. Иванов Ц. 2007. Тетралектика на природата. Противоположно на противоположностите. Механизъм на еволюцията. София: Рал Колобър 25. Ирибаджаков Н. 1978. Демокрит смещия се философ. София: Наука и изкуство 26. Ирибаджаков Н. 1979. Критика на метафизическия разум. София: Партиздат 27. Ирибаджаков Н. 1978. Социологическата мисъл на древния свят, том 1. София: Партиздат 28. Ирибаджаков Н. 1981. Социологическата мисъл на древния свят, том 2. София: Партиздат 29. Ирибаджаков Н. 1982. Социологическата мисъл на древния свят, том 3. София: Партиздат 30. Калайков И. 1983. Общественият прогрес и биологията на човека. София: Наука и изкуство 31. Каличков С. 1977. За необходимостта от философия. София: Народна просвета 32. Кедров Б. 1985. Беседи за диалектиката. София: Партиздат 33. Келер В. 1963. На прага на незнайното. София: Техника 34. Киркова Е. 1978. Периодична система на химичните елементи. София: Народна просвета 35. Костов И. 1979. Кристалография. София: Наука и изкуство 36. Костов И. 1957. Минералогия. София: Наука и изкуство 37. Котън Ф., Уилкинсън Дж. 1977. Съвременна неорганична химия. София: Наука изкуство 38. Кръстев М. 1973. Отражението - основна гнеселогическа категория. София: БАН 39. Кътов А. 1974. Ядрото на диалектиката. София: Наука и изкуство 40. Лавричик 1985. 2000 години споар за бъдещето на човека. София: Народна младеж 41. Лао Дзъ. 1994. Тао Те Кинг: Книга за Пътя и Неговата Сила. София: Хелиопол 42. Лейбин В. 1984. "Моделите на света" и образът на човека. София: Наука и изкуство 43. Лекторски В. 1983. Обект, субект, познание. София: наука и изкуство 44. Ленин В. 1980. Събрани съчинения, том 18. София: Партиздат 45. Ленин В. 1982. Събрани съчинения, том 29. София: Партиздат 46. Личев А. 1978. Философията в търсене на човека. София: Народна младеж 47. Маленков К. 1984. Всичко зависи от диригента. София: Медицина и физкултура 48. Маркс К. 1989. Капиталът том 1,2,3.София: Партиздат 49. Маркс К., Енгелс Ф. !957. Към критика на хегеловата философия на правото, том 1. София: 50. Маркс К., Енгелс Ф. 1975. Мисли и афоризми. София: Партиздат 51. Медников Б. 1982. Еволюцията днес. София: Наука и изкуство 52. Мисливченко А. 1977. Човекът като предмет на философското познание. София: Наука и изкуство 53. Никифоров А. 1984. Етюди за разума. София: Партиздат 54. Николова Р. 1984. Менделеев. София: Народна просвета 55. Павлов Т. 1962. Теория на отражението. София: БАН 56. Палюшев Б. 1993. Светът като равновесие или хаос и ред в обществото и природата. Софшя: ИПК”Родина” АД 57. Палюшев Б. 1997. Физика н бога. София: Интеграл - Г 58. Панова Е. 1996. Кант и аналитичната метафизика. София: 59. Панова Е. 1987. Основни проблеми във философията от Бейкън до Маркс. София: Наука и изкуство 60. Панова Е. 1978. Строгата диалектика против новата метафизика. София: Партиздат 61. Петров В. 2011. Процесуална философия: история и съвременност. София: БАН 62. Петров С. 1993. Доминантите във философията и науката. София: СУ "Климент Охрдски" 63. Петров С. 1971. Логическите парадокси във философската интерпретация. София: Наука и изкуство 64. Петрянов И. В. 1982. Великият закон. София: Народна просвета 65. Поликаров А. 1987. Проблеми на научното познание от методологична гледна точка. София: Наука и изкуство 66. Поликаров А. 1977. Физика на ХХ век. София: Партздат 67. Поликаров А. 1981. Науката и съвременният свят. София: Наука и изскуство 68. Поликаров А.,... 11989. Хуманизация на науката и интердисциплинност. София: Наука и изкуство 69. Поршнев Б. Ф. 1987- За начало на човешката история. София: Наука и изкуство 70. Проданов В. 2005. Бъдещето на философията. В. Търнаво: Фабер 71. Проданов В. 2017. Системни цикли и бъдещето на историята: Накъде върви светът? София: Захари Стоянов 72. Проданов В. 1979. Познание и ценности. София: Наука и изкуство 73. Радев Р. 1981. История на античната философия. София: Наука и изкуство 74. Райнова И. 1995. Философия на ХХ век. Плевен: "ЕА" - ЕООД 75. Рибаров В. 2004. Среща с К. Кастанеда, К. Попер и Е. Фром. София: Фондация живот 76. Рубинщайн С. Д. 1977. Битие и съзнание. За мястото на психическото във всеобщата взаимна връзка на явленията от материалния свят. София: Наука и изкуство. 77. Русев П. 1979. Човекът във философската антропология. София: Наука и изкуство 78. Саркисян С. 1977. Проблемът за свойството. София: Наука и изкуство 79. Саркисян С. 1974. Философията с пулса на обществото. София: Партиздат 80. Сатовски В. 1974. Вселената на философа. София: наука и изкуство 81. Севилов Л. 1980. Системното познание. София: Наука и изкуство 82. Севилов Л. 1987. Философията, философите, философстването. София: Партиздат 83. Семишин В. И. 1972. Периодическая система хшмических елементов Д. И. Менделеева. Москва: Химия 84. Сергеев Б. 1988. Човешкоят ум. София: Медицина и физкултура 85. Смоленов Х. 1985. Парадоксш и евристики. София: Наука и изкуство 86. Стивънсън Л. 1994. Седем теории за човешката същност. Софшя: Гал-ико 87. Сругацки Б. и А. 1979. Второто нашествие на марсианците. Варна: Георги Бакалов 88. Тодоров И. 1985. Физика, геометрия, симетрия. София: Народна просвета 89. Трифонов Д. И. 1969. Структура и границы периодической системы. Москва: Атомиздат 90. Фльоров Г. Н., Илинов А. С. 1981. По пътя към свръхелементите. София: Народна просвета 91. Фотев Г. 1993. История на социологията, том 1. София: Св. Климент Охридски 92. Фотев Г. 1993. История на социологията, том 2. София: Св.Климент Охридски 93. Фролов И. 1977. Прогресът на науката и бъдещето на човека. София: Наука и изкуство 94. Хипотези. 1981. Общество, човек, земя и Космос. София: Партиздат 95. Хокинг С. 2003. Тория на всичко. София: Прометей 96. Христов Л. 2002. Универсалиите срещу човека или парадокси на общото. София: Парадигма 97. Цеков Д. 1980. Футурология и философия. София: Партиздат 98. Цонев В. 1977. Адекватност на биологическото отражение. София: БАН 99. Цонев В. 1982. Еволюция и целесъобразност. София: БАН 100. Цонев В. 1973. Има ли целесъобразност в природата. София: БКП 101 Цонев В. 1977. Информация и отражение. София: Наука и изкуство 102 Цонев В. 1987. Картината на света и нейната светогледна и методологическа роля. София: Наука и изкуство 103 Чанышев А.1982. Начало философии. Москва: Московского университета 104 Шасколская И. 1981. Кристали. София: Народна просвета 105. Шейков Н. 1986. Живот и симетрия. София: Народна младеж 106. Шейков Н. 1979. Мозъкът изучава мозака. София: Партиздат 107. Шелест В. П. 1983. Чудният свят на елементарните частици. София: Наука и изкуство 108. Шингаров Г. 1980. Емоциите и чувствата като форма на отражение на действителността. София: Наука и изкуство 109. Шкловски Й. 1976. Вселена, живот, разум. София: Наука и изкуство 110. Якимов Л., Месроб Б., Младенова-Орлинова Л., Иванов Ч. 1982. Органична химия, том 1. София: Техника 111. Якимов Н. 1984. Мозъкът. София. Народна просвета 112. Сборник. 1981 Проблеми е перспективи на науката. София: Наука 113. Лизи Г. 2008. Великото обединение. сп. Андромеда, бр. 109. София: 114. Нанапулос Д. 1991. Теория на всичко. сп. БТА Наука и техника, бр. 50. София: 115. Кесаровски Н. 1989. Симетрията – в подстъпите към нейните тайни. сп. Космос, бр. 7. София



Гласувай:
12



1. zarenkow - Здравей, нещо все ме кара да опонирам. Много неща имам предвид ,
24.03.2023 19:04
но ще спомена няколко. Логиката не се е появила, тя е характерна същност на Действителността със своята причино следствена природа. Тя съществува реално и очаква само да бъде открита. В потвърждение на това , давам пример, дори за едноклетъчни, които за да се впишат в динамиката на физичните и други параметри на Действителността и да са в хармония в тях, са изградили модели на причино следствени реакции, което е логиката. Надявам се, като споменаваш логика, мямаш предвид формалната, защото тя съществува далече след онази логика, която тя се опитва да емулира. Така смятам, че логиката е емулация на причино следствената природа на Действителността и е присъща на всичко живо, още със зараждането му, а и на всичко изобшо. Разумът? Той се появява след забраната на всички съществуващи средства познати в животинския Свят за конкуренция с изключение на най първичното и присъщо на всичко живо, а именно на причинно следственият анализ, анализ доведен до съвършенство, едва ли не. Забраняват ги Религиите със своите Заповеди. Те са вписани съвсем ясно, макар и с различна редакция, но с една цел, създаване на мислещ човек чрез прилагане на логиката, като единствено средство за оцеляване. Правилата, Заповедите , освен това създават и съвършената технология за създаване на Обществата, люлката на цивилизациите и креатора на мисленето. Мноооого има да се каже за тази и други теми, които засягаш. Дори смятам, че там е заровено кучето не позволяващо да има хармония между цивилизациите, заедно с реалин риск за самоубийство на Човечеството. Има и още, въпросът за Избора в една строго причино следствена среда, въпросът за приложимомост на Логиката в един цял и неделим Свят, поради логичното противоречие на понятието логика при липса на множество. Бъди здрав радвам се, че все още мислим и ровим този безкрайно интересен и непознат Свят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2898131
Постинги: 370
Коментари: 4166
Гласове: 87744
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031