От известно време, някъде след прокурорско-наредения фалит на една от най-предпочитаните банки /КТБ/, се наблюдава непрекъснат и задълбочаващ се процес на оскъпяване на всички банкови услуги в България. Дори да не е възможно да се докаже картел по смисъла, определен в законите на страната, ясно се очертават признаци на негласно споразумяване сред банките на пазара за все по-настъпателна финансова репресия срещу клиентите, водеща съответно и до все по-тлъсти банкови печалби в целия сектор. Изначално аргументирано с доскорошната международна конюнктура на продължителна дефлация, т.нар. финансово стимулиране и неколкогодишното напомпване на банките и икономиката с нови и нови трилиони от страна на Европейската централна банка, Федералния резерв на САЩ и пр., което до голяма степен се превърна в своеобразна глобална финансова война за доминация между водещите валути, в условията на възникването на нови платежни средства, като т.нар. криптовалути, от няколко месеца настъпва обръщане на  тенденцията и именно заради преднапечаните повече нови пари, които се оказват без реално покритие със стойност от производството на стоки и услуги в икономиката, започна да се наблюдава не просто реална инфлация, а същата да се интерпретира като симптом на настъпващ инфлационен „ураган“. В тези нови условия, досегашната политика на търговските банки за нулиране на лихвите по депозитите и налагане на нови и все-големи такси за банковите услуги, която в крайна сметка стана политика на отрицателни лихви по депозитите -- банката да си взима от Вашите пари, като ѝ ги оставите да ги пази, вместо да Ви плаща за възможността да оперира с тях -- се оказва все по-неадекватна на пазара. Тази политика, както се вижда, не бе и достатъчно аргументирана с реципрочното направление спрямо лихвите и условията по кредитирането за гражданите и частния бизнес от страна на банките, където също те се презастраховаха с недостатъчно атрактивни оферти, вместо да инвестират печалбата в по-голям риск за ускорено стимулиране на предприемачеството в страната. Така и аргументите, които бяха излагани публично преди фалирането на КТБ, че, с поддържаните високи лихви по депозитите, /за разрастване на своята корпоративно-търговска състоятелност/ Цветан Василев всъщност пречел на банковия пазар да кредитира икономиката при изгодни лихвени проценти, се оказаха не достатъчно издържани. Имаше, разбира се, известно намаляване на лихвите по кредитите като цяло на пазара, но то се оказа твърде ограничено и от възможностите на българската икономика с все още неразвитата предприемаческа култура сред българските граждани, равнището на производителност, покупателна способност на пазарите, стандарти, инфраструктура и пр. фактори, които, в крайна смета, допринесоха за оформянето на наблюдавания банков картел и пълнят джобовете на банкерите за сметка на икономиката и гражданите, вместо да има баланс. В отворен пазар, какъвто постепенно България се превръща в рамките на Европейския съюз, с перспективата за присъединяване към Еврозоната и устоите на съществуващия т.нар. Валутен борд в страната съответно се отварят възможности за навлизане на по-конкурентни и амбициозни банкови играчи, които подобно на конкуренцията срещу картелирането в пазара на горивата, да предложат значително по-атрактивни оферти за гражданите и фирмите, и по този начин, в сравнително кратък срок, да привлекат съществена част от пазарния дял на банковите услуги. Нови конкуренти, с добре пресметнато, смело и амбициозно поведение, да се възползват от възможностите срещу инерцията на негласното картелиране, по която се повлече целия банков сектор в България. Припомням, Корпоративна Търговска Банка на Цветан Василев бе фалирана в резултат от демонстративни принудителни действия на прокуратурата в лицето на Иван Гешев, с помощта на редица медии и заинтересовани лица, дължащи кредити на банката, което иначе не би било възможно, ако липсваха отношенията между Василев и неговия дотогавашен партньор Делян Пеевски, с чийто интереси бе свързано и избирането на Гешев за главен прокурор