Екологичната сигурност доскоро не бе сред водещите приоритети в определянето на държавните политики по всички направления. От известно време това се променя с икономическия растеж и размножаването на човешката популация, изчерпването на ограничените природни ресурси, неспособността на планетата да ги възстановява в резултат от дейността на хората с все по-мащабното замърсяване на околната среда, което започна да убива също самите хора. В научния дебат по темата започнаха да се очертават връзки на зависимости и с гео-политическите събития и процеси в някои вече засегнати региони от глобалния еко-проблем, а, когато това развитие бъде екстраполирано в перспектива, става ясно че няма защитени от въздействието на боклука, който хората произвеждат. Всъщност, емпиричните данни от изследванията в областта показват, че унищожаването на околната среда става по-ускорено, отколкото са предвиждали прогнозите. Някои мечтаят да се заселят на друга планета, вярвайки че са способни не само да убиват живата природа, а да превръщат пустинята, където няма даже въздух за дишане, в подходяща за живот еко-система. Въпреки че изглежда невероятно, по тази цел наистина се работи, като се изразходват значителни ресурси, произтичащи пак, в крайна сметка, от живата природа. Други живеят заради финансови богатства, които се трупат и възпроизвеждат с непреодолимо количество отпадъци. Ако бъдат покривани разходите за изчистване на техните отпадъци, богатството им отдавна да се е стопило и да са фалирали. Трети се готвят за нова световна война и от тяхна гледна точка липсва резон защо да се ангажират с по-дребни проблеми. Все пак, това също е въпрос по сигурността и в международен план се наблюдават различия как отделните играчи нареждат своите приоритети. Освен многостранни организации за сътрудничество в областта на сигурността се развиват множество двустранни отношения, които не рядко се оказват определящи за хода и решенията в многостранното сътрудничество. Например, Турция напоследък разчита на сътрудничество с Русия във все по-голяма степен, отколкото със САЩ и други водещи държави от НАТО, което неизбежно се отразява на процесите и решенията в самия Алианс. След разпада на СССР и социалистическия Съвет за икономическа взаимопомощ, България постепенно преориентира външната си политика, заменяйки тесните връзки на зависимост спрямо Москва с подобни спрямо Вашингтон. Най-вече в областта на сигурността и отбранителния сектор, както и в енергетиката.., за редица политици, вземащи решенията в периода на преход, такава замяна изглеждаше обоснована, предвид доминиращата роля на САЩ в международната система след края на т.нар. Студена война. Но от няколко години американската доминация се дискредитира в резултат на собствена политика и множество обстоятелства извън неин контрол. Станахме свидетели на разпространение на тероризма и целенасочена дейност против свободата и основните човешки права в глобален мащаб, която не се различава от тази на репресивни режими. През 2016 г. Доналд Тръмп бе избран за президент на САЩ и това катализира процеса в посока на международна изолация на САЩ. Едновременно, с напускането на Обединеното кралство от Европейския съюз бе даден тласък на интеграционните процеси в континентална Европа, като идеите за общо-европейски решения по редица въпроси, вкл. в областта на отбраната и сигурността, започнаха да намират реализация