Има конотации в понятията на думите при отделните езици, които добиват съществено значение при тяхната употреба в договорните отношения, независимо юридически, дипломатически или друг контекст. Такъв явно е случая с разликата между това да се отличаваш сред останалите /to excel/ и да си върховен /supreme/. И двата случая съдържат форма на превъзходство, но по-същество различни форми: без и със субординация. Когато на български се употребява понятието за превъзходство съответно това включва и двете, без да се изключва отношението на йерархична подчиненост. Така, при необходимост за превод, вместо коректно придържане към истинския смисъл на понятията, в българския език започват изкълчвания, които се натрупват и неизбежно отклоняват не просто чистия комуникационен процес, а и отношенията, формиращи се като последица от него. Може би вече сте забелязали например как популярните напоследък „white supremacists“ в публичното пространство журналисти започнаха да превеждат като „бели супермасисти“, вместо „бели превъзходителства“, или „бели върховенства“. А министър-председателят, както е известно, по традиция вече се отнася към негови колеги от запад като към началници. За дори по-съществените примери с употребата на изкривени конституционни термини, като правораздаване и народно /вместо съдебна справедливост и национално/, тук вече е ставало дума и тепърва следва да се обсъжда