Холандия води противоположна политика за Балканския регион спрямо направлението на Бойко Борисов. Освен „Шенген“, това се отнася за интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз, с която холандското общество съвсем не е съгласно да се бърза. Също по отношение на Турция, без перспектива да нормализират двустранните си връзки, в понеделник холандското правителство официално отзова своя посланик от Анкара, който не е имал достъп до Турция от март 2017 г. Тогава се разразяваше скандала с предизборните мероприятия на Реджеп Ердоган и негови министри в европейски държави. Сега Холандия решава да предприеме ескалация в посока разпад на дипломатическите отношения, вкл. отказ за представителство на турски посланик в Хага -- https://www.government.nl/ministries/ministry-of-foreign-affairs/news/2018/02/05/statement-of-the-ministry-of-foreign-affairs-of-the-netherlands-on-the-bilateral-relations-with-turkey . Моментът явно не е избран случайно, предвид какво започна Ердоган отново с кюрдите на чужда територия, в северна Сирия, и подетата инициатива от председателството на ЕС за нов тласък на сближаване с Турция. Вчера даже бе съобщена дата, място и формат на работна вечеря във Варна, 26 март, между Юнкер, Туск, Борисов и Ердоган за обсъждане на отношенията ЕС-Турция, регионални и международни въпроси. За разлика от Борисов, холандският премиер придържа външната си политика изцяло към нагласите на мнозинството свои сънародници. Защото, ако Борисов разполага с подкрепа в България за присъединяване към Шенгенското пространство и за ускоряване на евро-интеграцията на Западните Балкани, кой му е давал мандат да провежда унизителната политика спрямо Турция?! Да съдейства на Реджеп Ердоган за развитие на нео-османската доктрина, в т.ч. чрез лобиране за безвизов режим и предаване на лица без съд или дори против съдебните актове. .. Под заплахи да не нахлували от Турция през оградата в България, създаване на дългосрочна зависимост по трасе енерго-носители, и неоповестени въпроси от трафика на дългогодишните им лични отношения. Да уреди своето спокойно управление, Борисов минира българо-турските отношения задълго напред, както в останалите сектори. Няма подкрепа и от коалиционния партньор на министър-председателя в България да прави услуги на Реджеп Ердоган. Или в противен случай, очакваме Симеонов, Каракачанов и Сидеров да се наредят сред посрещачите за ръкостискане и лични поздравления към турския президент. Нека Сидеров отново да почерпи с някоя отлежала бутилка за вечерята, точно както Жан-Клод Юнкер, който обясняваше какъв е смисъла от подобна среща. Така и на Борисов, двамата с Туск му говорят колко бил готов за „Шенген“, въпреки че все се оказва как не е